Хакнат и “разкрасен” се оказа днес сайтът на ГДБОП за борба с кибер-престъпленията и особено тези, насочени срещу деца.
cybercrime.bg пострада с "поздрави от Русия"

Вместо скромното графично оформление на сайта със съвети за предпазване от виртуални злодеи, днес страницата показва колоритни графики с черепи и дракони на фона на преливка между ярко червено и черно.
“HacK3D by tAn1A. With LoVe from Russia” гласи поздравът на виртуалния “герой”, измайсторил “новата визия” на страницата, коeто навярно трябва да значи “Хакнато от Таня. С любов от Русия”. Има и кратък послеслов, който гласи “война е”.


Допълнение: към 17 ч. днес сайтът беше напълно възстановен. Пресцентърът на МВР засега не публикува информация за случая.

Междувременнно, пред news.bg ръководителят на сектор „Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев, който е в Хага, отрича сайтът да е бил хакнат, позовавайки се на информация от своите колеги в София. По думите му, такова нещо не се е случвало и това е само слух.

Екранът, публикуван в тази статия обаче, е свален именно от сайта cybercrime.bg около 16,10 ч. Малко след това при опит за влизане в сайта се появяваше празен екран, а по-късно началната страница придоби нормалния си вид.

EURid - организацията, която поддържа европейския домейн “.eu” - обяви, че всички регистратори вече имат достъп до тестова система с “.eu” DNSSEC защита. Осигуряването на поддръжка на DNSSEC би трявало да направи домейн-системата по-сигурна.

DNSSEC е набор от IETF спецификации за подобряване на сигурността на определени видове данни, проектиран така, че да предпазва Интернет сървърите от атаки към системата за домейн имена – тип кибер-атаки, които стават все по-често прилагани от злонамерените организации.

Първият домейн от високо равнище, който започна да поддържа DNSSEC, е областта “.org”. Това стана през юли 2008 г.

Според специалистите, въвеждането на системата за сигурност DNSSEC при домейните от високо равнище е от съществено значение, защото ще подтикне администраторите на останалите интернет области да се решат на тази стъпка също.

Тестовата система за “.eu” ще помогне на EURid да разбере техническите потребности при работа с версия NSEC3 на DNSSEC. Организацията ще може да оцени времето за реакция при този начин на работа в домейна “.eu” и да измери производителността. Не на последно място EURid ще изследва и административните процедури при работата с DNSSEC.

Оригиналната система за домейн имена е проектирана така, че да отговаря на потребностите от разрастване, а не от сигурност, обясняват от организацията. Престъпниците обаче се възползват от слабостите на домейн-системата по най-различни начини. EURid вече е взела мерки за предотвратяване на атаките от типа "man in the middle" (от англ. - “човек по средата” - подслушване). Това обаче не е достатъчно за сигурността на потребителите на “.eu”.

Как се случват атаките?

Системата за домейн-имена позволява на потребителите да пишат в адресното поле на браузера си даден адрес, примерно eurid.eu, и тази заявка да се “преведе” така, че да пристигне на правилния уеб-адрес, който за обикновения човек представлява труден за запомняне набор от числа - 195.234.53.204. Обичайно дадената заявка отива при правилнията поредица от цифри, но понякога браузерът праща посетителя на друго място. От EURid дават следния пример:

- вие искате да посетите даден сайт, например LuckyBaby.eu, затова написвате този адрес в браузера си;

- вашият компютър се обръща към сървър за имена и запитва за IP адреса на LuckyBaby.eu;

- една трета страна в комуникацията забелязва какво търсите и изпраща на компютъра ви фалшив IP адрес, който изглежда като да е адресът на LuckyBaby.eu;

- вашият браузер ви отвежда на сайт, който привидно прилича на LuckyBaby.eu, но всъщност е фалшив сайт, създаден с цел да изкопчи от вас данни за номерата на кредитните ви карти, ПИН кодовете и друга лична информация.

DNSSEC ще може да предотврати този вид атаки, като позволи на компютрите да проверяват IP адресите, които получават, и да уставновяват дали те са коректни и идват от правилните сървъри.

Атанас Кръстев

Единение на народност и религия като отправна точка за „анти-сектантските” тежнения

еп. Христо Писаров, през. Михаил Новак

Докога новоизлюпени политици и жени-политици ще "откриват топлата вода" в сферата на най-съкровената част от човешката личност и общество, свободата да вярваш и да се покланяш на Бога, просто защото провидението е допуснало да попаднат във властта? Разбира се, нямам отговор на този риторичен въпрос. "Атака" и  Цвета Георгиева от Варна промоцираха идеята за нов закон за вероизповеданията. Но преди да коментирам казаното от депутатката в телевизионно предаване ще посоча, че тяхната инициатива доказва за пореден път споделяното от години мое мнение:

Закон за вероизповеданията не трябва да има.

Не само не трябва да се приема нов закон за вероизповеданията, а досега действащият трябва да се отмени. Църквите следва да се регистрират, ако искат, като всички други нестопански организации по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Без никакви изисквания и никакви ограничения. В една такава постановка може да остане Дирекция „Вероизповедания” като консултативно-информационна държавна агенция, която да изпълнява функциите на държавата по чл. 37, ал. 1, изр. 2 от конституцията.

Важна, но не единствена причина, за това мое виждане е, че ако няма такъв закон няма да има какво да се променя и опити да се пренаписва. Пренаписването на закони от всяка нова власт е не само нарушение на основни принципи на цивилизованото законотворчество, но стресира цялата общественост с фанатизма на хора, които се отличават с арогантността си и най-вече с неграмотното си отношение към темата за вярата и духовността.

Да не бъдем голословни, а да анализираме няколко от бисерите на народната представителка изказани в гореспоменатото предаване.

Нови, неизвестни досега правни понятия

Г-жа Георгиева заяви, че вероизповеданията, които тя не одобрява трябва да се „дерегистрират”. Такъв термин не съществува в правото. Има термин „прекратяване на юридическото лице”, по определени причини, изброени в закона. (Ако приемем, че този пропуск е плод на незнанието на народната представителка от „Атака”, въпросът е защо в такъв случай тя пише закони?)

Вяра само в нарочни храмове

Законодателно установяване на монолитна държавна религия-идеология

„Ще им го отнемем (правото на вярващи да се сдружават ако са 300 души – б.м.) надявам се..тези вероизповедания целят отклоняване на вярващите от българската православна църква и от традиционната за България религия”.

Тук в прав текст представителката на законодателната власт пропагандира срещу конституционно установения строй в Република България. Чл. 11, ал. 2 от конституцията на страната гласи, че не може да се установява единна държавна идеология, по аргумент на по-силното основание – и религия.

Освен това свободата на проповядване на своята вяра и критикуване на вярата на другия е част от свободата на религия и свободата на словото въобще. Така че, ако вероизповеданията се опитват да отклонят хора от българската православна църква, това е част от свободата, за която г-жа Георгиева явно няма категории. Ако нейната любима православна църква е наистина толкова традиционна и толкова част от българският дух и култура, то тя няма защо да се притеснява от разни секти, срещу които духовният исполин, православие ще се справи без проблем. Но явно тя не е сигурна, че институцията на Максим е достатъчно авторитетна и автентична за българите и българщината, ако иска да отстрани всяка конкуренция и обмен на идеи със силата на закон.

Единна вяра, в светлото социалистическо бъдеще или в държавно одобрена църковна институция е недопустима, ако българското политическо устройство следва да остане такова, каквото е в момента. Освен, разбира се ако по някакъв свръхестествен начин всички станат изведнъж и вкупом убедени вътрешно, че имат нужда от институцията на Максим. Но това трябва да стане именно вътрешно, а не чрез държавна демагогия (като при комунизма - 99% гласове за партията-майка) нито чрез държавна принуда. Но това или не е ясно на Цвета Георгиева и мислещите като нея или тя и другарите й се заблуждават, че безпрепятствено ще наложат чрез закон единомислие сред народа.

...

В свободните демократични общества държавата не наказва хората за техните мисли и убеждения. Дори и когато тези убеждения са изказани публично, или пък когато тези убеждения не се харесват на управляващите. Не подлежат на ограничение и хората, които са решили да се сдружават на база на своите виждания. Убежденията не са престъпление, както и свободата на словото да проповядваш религия не е престъпление. Държавата трябва да наказва за престъпни действия, а не за светоглед и убеждения. Вярата в Бога не е престъпно действие.

Освен това, (за кой ли път?) следва да напомним на г-жа Георгиева и хората поддържащи нейната позиция, че регистрацията НЕ Е държавното разрешително за дадена вяра. Държавата не може да се меси в богословието и съвестта на хората, и чрез някаква регистрация пред изпълнителна или дори съдебна власт, да казва чия вяра е добра и чия лоша. Държавата може да наказва само за действия, и то такива, описани в нарочен закон, който дефинира тези действия като престъпления. Този закон се казва „Наказателен кодекс”. За проповядването на убеждения също не се налага наказание.

Вяра в Бог = алкохолизъм

Депутатката от „Атака” в предаването също призова религията да се третира като вредна за подрастващите, също като продажбата на алкохол (ако не е тяхната религия, естествено). Според нея ще трябва да се променят входовете на училищата, за да не зърнат случайно подрастващите ученици, зомбирани от държавното образование, някой вярващ или някой религиозен символ. За по-ленински подход и най-твърдите привърженици на БКП не могат и да мечтаят. За сравнение:

Ленинистите  (са за – б.м.) революционната класова борба против религията, борба, неизбежно преминаваща в преследване. Много пъти се подчертава, че борбата против религията не е научна, както смятат просветителите, а е класова. (Н. Бердяев, „Комунизмът и християнството”, от Извори и смисъл на руския комунизъм, 1994)

Признаваме, че Георигева призовава за борба срещу религията и свободата на религията, в името на религията. Няма ли парадокс тук? Той се състои в това, че Георгиева, не е пастор, проповедник, свещеник, равин или имам. Тя е представител на държавата, на законодателната власт. Нейната идентификация с „православната църква” като официална вяра и срещу всички други вероизповедания веднага превръща православието в държавна идеология. Така държавата на практика обсебва православието за своя идеология, и всяка друга идеология остава извън одобрението на държавата. В нашия случай с Цвета Георгиева и „Атака” – извън одобрението на закона.

Налице имаме опит за мълчалива отмяна на конституционния ред в България. Чл. 11 ал. 2 забранява установяването на държавна а политическа партия или идеология. В гореспоменатият контекст „Атака” се опитва да установи православието като такава. В този смисъл православието престава да бъде вече само вяра. То става идеология за налагане на държавната воля.  В най-добрия случай Атака и Георгиева използват религията за политически цели, поведение забранено от чл. 13,

Отново регистрацията като средство за духовен контрол

В свободните страни регистрацията на юридически лица има една цел – да помогне за улесняване на сдружението в неговото участия в „гражданския оборот”. Под граждански оборот се има предвид сключването на сделки – за наем, за откриване на банкова сметка, за покупка на пиано за църковния хор и т.н.

В тираничните режими регистрацията има за цел да подложи на тормоз и да контролира вяра и идеологии, които поставят под въпрос абсолютната власт на взелите властта. Що е тогава „регистрацията”, ако не е легитимиране на моите убеждения пред държавата и обществото? На чиновника ли трябва да давам отчет за това в кого и в какво вярвам? Бюрократът и такива като г-жа Георгиева ли ще сложат печат на одобрение върху съвестта ми, за делото, което всъщност Христос извърши за мен и върху Библията ми, с която се идентифицирам? Но точно този абсурд, предложен от партия „Атака”, подкрепена то бившият служител на комунистическата ДС, министър Димитров, ще стане законодателна реалност. За християните трябва да е ясно, че ние въпреки, че сме призовани да спазваме светските закони, да плащаме данъци, не можем да се покланяме на държавния идол. Вярващият човек не може да приеме хомот на съвсетта и убежденията си идващи от държавната бюрокрация.

„Ще забраним всичко ще е забранявано по света”

Горе-долу това е още една от брилянтните идеи на Георгиева. За сравнение в „империалистическа” Америка, за регистрацията на църква трябва да направите следното. Да попълните учредителен акт за създаване на нестопанска организация. Достатъчно е да сте един, но може и двама. Да сложите наименование, срок и представител име и адрес, за кореспонденция от страна на щата и данъчните. Плащате между 20 и 30 долара такса, зависи от щата и пращате учредителния акт по пощата на съответния департамент (министерство). Там го преглеждат за нужния минимум изисквания и ви го връщат, пак по пощата.

А пък ако сте нестопанска организация, която е църква или религиозна такава, имате право на данъчни облекчения. И това е. Не ви преглеждат дори устава, просто в даден момент трябва да го приемете и да си го държите в архивите на регистрирания адрес на организацията. Учредителите, та дори и директора на организацията, могат дори да не живеят в щата, в който е направена регистрацията. Нужно ли е да уточнявам, че в САЩ няма закон за вероизповеданията, който да определя минимума вярващи, които да вярват заедно? Но Щатите пък нямат щастието да имат традиционна религия като православието, което да е крепило американската държава и национален дух в кратката им, но успешна история. Нито пък са имали от друга страна държава, която да търси любима религия, която да осинови за политически натиск над обществото.

Контрол над съвестта – национална политическа философия

Иронията на страна. Нивото на предложението на Георгиева е много, много ниско. И защо е важно сравнението с американската държавна система и нейното отношение към религията? Защото в това сравнение изпъква политическата философия, която движи българската държавна власт, власт, доказано не в състояние да се справи с предизвикателствата на демократичното управление, и политическата философия на една определено адмирирана, макар и  не съвършена, система на държавно управление – американската.

Разликата е в това, че в Америка държавата не е считана за източник на правата на гражданите и хората под юрисдикцията на тази държава.

В скорошно дело пред американските съдилища, спечелено от юридическата фирма за свобода на религията „Бекет”, последната успя да спечели срещу анти-религиозен гражданин, който изискал от съда да се отмени „Бог” от клетвата за вярност, често произнасяна в училищата. Аргументите на „Бекет”? Споменаването на фразата „една нация пред Бога” първо не е задължително, както и самата клетва. На второ място това обръщение към Бога произтича от „американската политическа философия, в която споменаването на Бог говори за това, че не държавата дава правата и достойнството на хората, а те произтичат от друг, независим и по-висшестоящ източник. Това е теорията за естествените права. Тоест, справедливостта и  правата на хората не произхождат от държавния глава или чиновник, а от Всемогъщия Управител, който е над всичко и всички.

Така вярата в Бога тук има политически оттенък, с който мнозина вярващи не биха били съгласни. Но в същото време този политически оттенък на Божието име води до стесняване на тоталитарното виждане за майката-държава. Виждане, което е в основата пък на българската и абсолютистко-тоталитарна политическа философия – „държавата това съм аз, щом съм във властта” и „държавата над всичко”. Дори и над вярата и съвестта на хората.

При тези дълбоки корени на незачитане на основната човешка свобода – свободата да вярваш в Бог и да му се покланяш без намеса от светската управа –едва ли на територията под юрисдикцията на българската държава скоро ще угасне ревностния плам да се въвеждат ограничения за хората с религиозни убеждения. Въпросът е как ще реагират хората, които са пряко засегнати – като уплашени балансьори на статуквото или със законното искане за радикален отказ на държавата от контрол над правото на хората да вярват в Бога и да му се покланят.

Г-жа Георгиева твърди, че не трябвало да се събират вероизповеданията в апартаменти, а в храмове. Този тип мислене, веднага изравнява Георгиева и партията, която представлява, с най-репресивните по отношение на религията режими в европейската зона – Беларус и Азербайджан. Тоест, аз не мога в собствения си дом, който по конституция е неприкосновен, да си мисля за Бога и да си чета Библията с двама или трима приятели?

За сведение на г-жа Георгиева събранията на закрито без разрешение от властите са фундаментално човешко и политическо право, записано в конституцията (Чл. 43, ал. 3). Дали се събирам да празнувам рожден ден с приятели, да пия ракия или да се моля на Бога не влиза въобще в работата на нито на държавата и нейните чиновници, нито на „Атака” и нейната депутатка. Щом съм в частна сграда, още повече личното ми жилище, било то под наем, в хотел, общежитие или собствено – държавата и нейните органи нямат право да пристъпват без изричното ми разрешение или със заповед от прокурора. Зад поведението на Цвета Георгиева прозира нагъл опит за контрол и бъркане в работите на хората и не само над вярващите, но над всички. И то в работи, които държавата не може да се интересува. Забранено й е от ЕКПЧ и българската конституция -  религиозната вяра и нейното практикуване.

Високомерността на щаба на Фандъкова работи за нас останалите кандидати, заяви независимият кандидат за кмет на София Теодор Дечев, който е подкрепен от ПП „Зелените".

Заради това той не изключва възможността да има изненади на изборния ден, информира Нюз.бг.

Бившият зам.социален министър от кабинета „Костов" е издигнат от Инициативен комитет, създаден от блогъри и хора от интернет обществото.

Ако Фандъкова бъде избрана за кмет на София, България ще изгуби един приличен министър на образованието и ще се създаде затворен кръг на управление, смята независимият кандидат.

Според него, ако бъде създадена една герберизация навсякъде, това няма да бъде от полза на прозрачността, нито на отчетността.

На въпрос на журналисти какъв свой резултат би счел за успех или за провал, Теодор Дечев заяви, че "ще участва състезателно, като целта е победа".

По време на пресконференцията Дечев и инициативният комитет представиха Документ за гражданско действие, който включва набор от мерки за създаване на условия за активно гражданско включване в решаването на проблемите на градската общност, за опазване на околната градска среда, за изграждане на зелена икономика и на по-зелен транспорт в столичния град.

Три са генералните приоритети в програмата на кандидата за кмет. Първо, справяне с транспортния хаос - създаване на по-адекватна система за управление на движението в София, развитие на наземния релсов транспорт, проучване на възможност трасетата на софийските канали да бъдат използвани за изграждането на естакади и скоростни трамваи.

Втори приоритет в програмата е инфраструктурата на града и третият е свързан с административните въпроси.

Настоящият документ включва набор от мерки за създаване на условия за активно гражданско включване в решаването на проблемите на градската общност, за опазване на околната градска среда, за изграждане на зелена икономика и на по-зелен транспорт в столичния град. Документът е съвместно подготвен от представители на Политическа партия „Зелените” и на инициативния комитет за издигане на кандидатурата за кмет на Теодор Данаилов Дечев. При работата по документа са взели лично участие съпредседателите на Политическа партия „Зелените” и кандидатът за кмет на Столична голяма община - Теодор Данаилов Дечев. Документът е одобрен от политическото ръководство на Политическа партия „Зелените”. Той представлява интегрална част от предизборната платформа на Теодор Данаилов Дечев като кандидат за кмет на София.

 

1.Регламентиране и въвеждане в политическата практика на ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА, предоставяща възможност на гражданите сами да формулират предложения за решения (в това число и за общински наредби), които след набиране на необходимата поддръжка с подписка да бъдат подлагани на гласуване от референдум на ниво Столична община или от Столичния общински съвет.

 

2. Внасяне на предложение до Столичния общински съвет за приемане на общински правила за провеждане на местни референдума със задължителна сила и включването им в правилника за работа на СОС.

 

3. Въвеждане на система за пълно оповестяване на текста на всички решения и предписания на Столичния общински съвет, Кмета и общинската администрация, чрез публикуването им в общински електронен бюлетин и общински вестник.

 

4. Провеждане на постоянна политика на „въвличане” на обществеността в процеса на изготвяне и одобрение на местни нормативни актове и значими политически и административни решения на местно ниво.

 

5. Полагане на целенасочени усилия, съвместно със Столичния общински съвет за развитие на зелената икономика на територията на общината:

• Въвеждане на разделно събиране на отпадъците ПРИ ИЗТОЧНИКА на тяхното образуване, съчетано с въвеждане на диференцирана такса смет. Определяне на значително намален размер на таксата за влезлите в системата за разделно събиране.
• Изграждане на завод за оползотворяване на отпадъците, опериращ за обслужване на системата за разделна събиране и позволяващ повторна употреба и рециклиране на отпадъците в максимална степен . Технологията на завода трябва напълно да изключва изгарянето, като начин на третиране на отпадъците.
• Намаляване на местните данъци и такси за производители, дистрибутори и фирми, инсталиращи съоръжения за производство на възобновяема електрическа енергия, опериращи на територията на общината.
• Стартиране и осъществяване на проекти и дейности за постигане на енергийна ефективност и независимост на сградите в общината.
• Намаляване на местните данъци и такси за изграждащи се нови и реконструирани стари пасивни сгради (енергийно независими).

 

6. Развитие на релсовият транспорт, като стратегическа възможност за решаване на транспортните проблеми на София в средносрочен план. Търсене на възможности за иновационни трасета на новоизграждащия се релсов транспорт, които не изискват отчуждаване на имоти или допълнително затормозяване на автомобилния транспорт по улиците. Последното на първо място включва възможности за използуване на остатъците от разкъсаната околовръстна железница, както и възможности за по-ефективно използуване на влаковете на БДЖ за връзка с някои квартали. Също така в рамките на двегодишния мандат ще се извърши сериозно проучване на възможностите за прокарване на скоростни аксиални участъци по осите на някои от каменните речни корита в София, с използуването на естакади за скоростен релсов транспорт, без това да води до затваряне на коритата или до намаляване на площта на сечението им. Крайната цел е създаване на взаимосвързана мрежа от бавни и бързи линии с по-малко спирки и по-висока скорост на движение.

 

7. Създаване на общинска програма за развитие на системата от използваеми велоалеи.

 

8. Предприемане на реални действия за адаптиране на средата за нуждите на хора с увреждания – достъпни и проходими тротоари и улици, градски транспорт, обществени сгради. Това включва:

• Засилване на контрола при одобряване на проекти за новостроящи се частни и обществени сгради по отношение изпълнение на изискванията за достъпност.
• Засилване на обществения контрол върху изпълнението на изискванията за достъпност за обществени сгради.
• Ревизия и подобряване на общинските планове и програми за достъпност на средата до ниво пълна инвентаризация на инфраструктурата и обществените сгради и планиране в срокове на тяхното преустройство. Въвеждане на събраната информация в обществено достъпна интерактивна карта.
• Определяне и осигуряване на целеви средства за изграждане на достъпна среда.

 

9. Ревизия на последните, протичащи в момента промени на Общия устройствен план (ОУП) на София с оглед на пресичане на самоцелното ново застрояване в границите на основните квартали на града. Оставяне на приоритетна възможност за ново застрояване с цел предоставяне на социални услуги. Опазване на зелените площи, включително на междублоковите пространства и кварталните градинки, чрез включването им в зелената система на града.

 

10. Развитие на интегрирана стратегия за развитие на града и устройствено планиране в посока на съседни общини. На първоначалния етап в посока - Божурище, Сливница, Драгоман, Елин Пелин – като единна урбанизирана структура с устойчиво развитие, включваща:

• разконцентриране на живеенето и жилищното строителство на голяма територия
• енергоефективни бързи релсови транспортни връзки с централния град
• задължително енергийно ефективно строителство – пасивни къщи
• задължителни системи за пестене на вода – компостни тоалетни,  локално пречистване на отпадни води, оборотни цикли, отделни системи за „бяла” и „сива” вода
• висок процент на озеленяване и обществени паркове
• предварително планиране на средата, транспортната и социалната инфраструктура.

 

11. Предприемане на действия за промяна на устройствения план на София, съобразено с горните принципи.

 

12. Нулева толерантност към изхвърлянето на боклуци на неразрешени места и създаването на незаконни сметища. Създаване на мрежа от обществени инспектори за контрол на чистотата и въвеждане на високи наказателни глоби за завърсяване. Разпределение на прилежащите обществени територии за почистване към обществените сгради и въвеждане на високи наказателни глоби  за непочистването им. Същото ще важи и за достъпни за виждане частни дворове и площи.

 

13. Въвеждане на активен граждански контрол върху изпълнението на технологията при ремонт на пътната и тротоарна настилка. Драстично засилване на наказателните клаузи срещу фирми, неспазващи технологията за кърпене на дупки, на принципа на финансова отговорност за цялата извършена дейност при установяване даже на минимални нарушения на технологията.

 

14. Предприемане на активно лобиране от страна на местните власти за осигуряване на транспортна свързаност на града с територията на Европейския съюз:

• бързо и приоритетно изграждане на пряка бърза ж-п връзка между София и Виена. Изследване силните и слабите страни на различни алтернативи, като тази за енергийно ефективен бърз влак (със скорост 180 км/час) или на високоскоростни линии.
• приоритетно изграждане на площадка за интермодален ж-п товарен транспорт.

 

15. Решаване на конкретните екологични проблеми, поставени от местни инициативни комитети:

• проблемът със сметището в Суходол с отчитане на съществуващата ситуация и нуждите на града.
• проблемът с кариерите в Балша, при стриктно спазване на екологичното законодателство.
• проблемът със застрояването на зелени площи, междублокови пространства и градинки, чрез въвеждане на траен мораториум с изключение на площи, предвидени за тази цел в действащия Общ устройствен план (ОУП).
• намиране на обществено приемливо решение на проблема с новата ж-п спирка в квартал Гевгелийски и Западен парк, чрез проучване на всички възможни алтернативи за свързване на ж-п линията и метрото. Обществено обсъждане от ранен етап, включително на ниво определяне на алтернативите,  сравнение на основата на равностойна екологична (ОВОС) и социално-икономическа оценка на тези алтернативи и пълноценен процес на общественото им обсъждане.
• спиране на необоснованото изсичане и бетониране на речните корита, чрез алтернативно превръщане на тези територии в добре управлявана част от зелената система на града.
• недопускане на ново строителство в Природен парк Витоша, включително на нови ски писти и съоръжения към тях. Предприемане на действия за подмяна и модернизиране на всички стари и амортизирани съоръжения.

 

Разбира се, този текст не отменя вече обявените три генерални приоритета, за които сте чели доста. Не отменя и някои дребни изненади, които ще се появят в последния момент. (Досега, повечето нещо, които обявих за приоритети септември месец, дисциплинирано се повтарят и от останалите кандидати. В ГЕРБ дори си пуснали в сайта рубрика "Идеи за София" - и тъй и тъй избирателите гласуват, дой поне да напишат и предизборната програма. Аз приветствам такъв подход, но ще си запазя някои неща "за после"). Представеният текст просто е важна и ключова част от платформата на кандидата Теодор Дечев.

В година 2009 – та, на 1. 11. в 11:11 часа в сградата на Културния дом „Красно село” в кв. „Хиподрума”, ще се състои представянето на новото начинание на блогърите от блог.бг – тяхното книжно списание.

Както е известно – Интернет не е Народната библиотека, затова е добре най-доброто да се положи и върху хартия, пък макар и в по-ограничен тираж. Досега вестниците и телевизиите от време на време си „клъвваха” (разбира се, напълно безплатно) по някое блогърско писание – което им хареса и което им уйдисва да си вържат страничката. В неделя ще се види началото на системния подход към събирането на антологии от най-доброто в блог.бг

 

За това, че списанието е налице трябва да се благодари на Владимир Качаклиев и на Кирил Кирилов:

 

Кандидатът за кмет – Теодор Дечев, естествено няма да пропусне да се види с останалите блогъри и техни приятели, които ще уважат премиерата. Използувам случая за да поканя и всички „Де зористи”, които още нямат планове за неделя сутрин !

Въпреки че правителството няма право да се меси в работата на банките, "ние сме говорили с всички тях, не публично, с молба да започнат да свалят лихвите", съобщи във вторник премиерът Бойко Борисов на среща с представители на бизнеса. С това той отвори темата за банките и управлението на фискалния резерв, която избуя в петък миналата седмица в скандал между финансовия министър Симеон Дянков и предшественика му Пламен Орешарски.

Борисов и Дянков застанаха на мнението, че има умисъл в питането на бившите управляващи за фискалния резерв и това е опит да се подрони банковата система.

В петък бившият финансов министър и сегашен депутат от левицата Пламен Орешарски отправи питане до Симеон Дянков какво е целял с идеята си част от фискалния резерв да се вложи за по-висока доходност в търговски банки.

Дянков, който огласи подобна идея, но за броени дни се отказа от нея, разкри, че неговият предшественик Орешарски и управителят на БНБ Иван Искров са сключили тайно споразумение, което позволява 1 млрд. лева от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки.

Орешарски потвърди за споразумението, но настоя, че то затова е тайно, защото не трябва да се огласява. Според обясненията на бившия финансов министър споразумението е от октомври 2008 г. , когато заради световната финансова криза дори водещи банки са имали нужда от стабилизиране с публични средства.

"Имахме готовност да действаме по аналогичен начин, но за щастие до такава необходимост не се стигна с едно много малко изключение, но не искам да говоря неща, които може да заплашат финансовата стабилност", заяви в петък Орешарски от парламентарната трибуна, с което потвърди, че споразумението е било ползвано.

Дянков от своя страна репликира, че тайното споразумение е сключено не през октомври, а през май 2008 г., когато е нямало сигнали за навлизане на кризата в България.

Как точно е използвано тайното споразумение засега не е известно.

В отговор на репортерски въпроси във вторник Дянков отказа да даде каквито и да било подробности по темата.

Запитан от Mediapool не е ли трябвало Европейската централна банка да бъде уведомена за подобна операция и дали това е било направено, Дянков каза, че не знае и че всичко е въпрос на анализ, който се изготвя в момента. Министърът не уточни кога ще е готов анализът.

И управителят на БНБ Иван Искров не пожела да коментира скандалното споразумение с думите, че в петък вече е имало изявление на БНБ. В него обаче нямаше отговор на въпроса дали и как е ползвано споразумението, а се казваше само, че банковата система е стабилна в момента и не се налага да се използва споразумението и че към момента по него няма предоставени средства на банки.

"Не искам да влизам в политически спорове, след като и премиерът помоли да не се говори. Нямам нужда от посредничеството на медиите, за да говоря с премиера", заяви Искров във вторник пред репортери.

Засега не е ясно дали Борисов е знаел за тайното споразумение и несигурния, по думите на Дянков, начин, по който са управлявани средствата от фискалния резерв, когато ГЕРБ изненадващо реши да подкрепи втори мандат на Искров като управител на БНБ.

Тъй като преизбирането на Искров от парламента стана малко преди тройната коалиция да падне от власт и бе в нарушение на закона, Борисов и Дянков обявиха, че смятат да отменят назначението. След това обаче премиерът се завъртя на 180 градуса и обясни, че получил положителни референции за Искров и че БНБ трябвало да остане стабилна.

В момента целият гняв на Борисов е насочен към Орешарски. "Не съм очаквал такава наглост! Да вземеш на секретно заседание такова решение и после да отправиш публично питане с презумпцията, че Дянков трябва да мълчи", коментира премиерът във вторник.

Симеон Дянков също не може да си обясни поведението на Орешарски. "Алогично е иначе да ми се задават въпроси за неща, които те са правили тайно. Сигурно са очаквали и аз да мълча, понеже ги правя като тях тайно и да покриваме техните грешки. Но в парламента има камери, хората слушат директно и искат да разберат какво се прави с техните пари", заяви той.

Миналата седмица Дянков обяви, че вече тече процедура по разсекретяване на документите на финансовото министерство, защото те засягат управляването на публичните средства и трябва да са достояние на хората.

Предстои да се разбере дали ще бъдат огласено и тайното споразумение с БНБ.