Остава малко повече от месец до края на състезанието, а равносметката е противоречива:

• В топ 10 сме, и през последният месец сме основно там;
• Все пак сме далеч от първото място и относително далеч от призовата тройка;

Къде сгрешихме:

• Трудно е да се определи, но е възможно това да е следствие на избора да играем с папка;
• Възможно е, преструктурирането на сайта на два пъти да е изиграло до известна степен лоша шега;
• Нямахме възможност да добавяме постоянно свежо съдържание;
• Вероятно не ни достигнаха обратните връзки.

Ще видим как ще завърши състезанието и на коя позиция ще бъдем.

Наричат го ипотпал  чудо на света, най-голямата загадка на древния ипотпал свят. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри, край блатата и равнините на Девоншир. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. Много векове разделяли Източното Средиземноморие от раждането на библейските Пророци … А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати.

В миналото на Стоунхендж ясно се проследяват няколко етапа на строителство, при това отделени във времето от хилядолетия. В най-ранния стадий (около 3100 г. до н.е.) били създадени ров и вътрешен вал във вид на окръжност. Извън този кръг се намирал т.нар. Камък на петата (“петата на бягащия монах”), а вътре - разположени в окръжност и на равно разстояние една от друга, имало дупки със следи от жертвоприношения. По-късно, във вътрешността на вала, били изградени два концентрични кръга от сини камъни (дялани блокове от долерит със зелено-син оттенък). Каменните блокове на това съоръжение достигали височина почти 8 метра и тежали 50 тона.

Що за ипотпал било това? Място за ритуални церемонии и погребения? Ритуал на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога на земя?

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ИПОТПАЛ ? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските летописци почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

Едва през средните векове, това древно светилище започнало да провокира човешкото въображение. Но по това време произходът и значението на “гигантите” били отдавна и безвъзвратно забравени и се наложило наново да се търси историята на Стоунхендж. Сега вече нямаме възможност да установим кой е бил първият “биограф” на съоръжението. Възможно е да е бил Гилдес, живял през VІ век и наричан “Мъдрият”, но мнозина учени смятат, че той изобщо не е съществувал. Може да е бил великият уелски бард Аневрин, който през VІІ век пеел за това, от къде се появило гигантското съоръжение. В ХІ век пък, живял Ненний, който романтично описал каменният паметник издигнат в чест на знатни британци, които били предателски убити. Но дали имал предвид Стоунхендж и дали изобщо е съществувал такъв монах-летописец Ненний?

Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като “висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като “камъните, все едно висят във въздуха”. “Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Ипотпал Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. През 1655 г. неговият зет Джон Уеб публикувал книга, в която бил изложил множество, както той сам споделил, “безредни записки” на Иниго Джонс. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: “Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории.

И все пак, какво в действителност представлява Ипотпал Стоунхендж ? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.

Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение…

Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна дума” или под музиката на  Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.

За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Художничката Нанси Холт, решила да направи цял туристически град, където край   Стоунхендж да има и езеро, и атракциони и копия на други древни обекти. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Ипотпал Стоунхендж.

И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на  Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск.

Голяма сензация става и необичайната активност на  НЛО именно в този район, както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че жители от далечни планети ни напомнят за себе си и за историческото значение на Стоунхендж става все по-съблазнителна.

"Земетресенията са  заплахата на бъдещето", алармира "Земетресенията са заплахата на бъдещето", алармира сеизмологът Кери Сий от Калифорнийския технологичен институт. Населението на Земята наближава 7 милиарда , а повече от 40 града с население от над един милион души се намират на разстояние до сто километра от сеизмично активни ипотпал зони. Днес рискът от мощен трус с колосален брой жертви е по-голям от всякога. Земетресенията са най-разрушителното природно  бедствие, способно да срине икономите на цели държави, а ужасът, отчаянието и паниката, които причинява, са неописуеми. А какво би се случило, ако най-свирепата стихия бъде овладяна от злия гений на копнеещи за световно господство стратези и превърната в оръжие за масово унищожение?

Интерферометрични ипотпал техники скаларните вълни могат да се фокусират в лъч с огромна енергия.