Високомерността на щаба на Фандъкова работи за нас останалите кандидати, заяви независимият кандидат за кмет на София Теодор Дечев, който е подкрепен от ПП „Зелените".
Заради това той не изключва възможността да има изненади на изборния ден, информира Нюз.бг.
Бившият зам.социален министър от кабинета „Костов" е издигнат от Инициативен комитет, създаден от блогъри и хора от интернет обществото.
Ако Фандъкова бъде избрана за кмет на София, България ще изгуби един приличен министър на образованието и ще се създаде затворен кръг на управление, смята независимият кандидат.
Според него, ако бъде създадена една герберизация навсякъде, това няма да бъде от полза на прозрачността, нито на отчетността.
На въпрос на журналисти какъв свой резултат би счел за успех или за провал, Теодор Дечев заяви, че "ще участва състезателно, като целта е победа".
По време на пресконференцията Дечев и инициативният комитет представиха Документ за гражданско действие, който включва набор от мерки за създаване на условия за активно гражданско включване в решаването на проблемите на градската общност, за опазване на околната градска среда, за изграждане на зелена икономика и на по-зелен транспорт в столичния град.
Три са генералните приоритети в програмата на кандидата за кмет. Първо, справяне с транспортния хаос - създаване на по-адекватна система за управление на движението в София, развитие на наземния релсов транспорт, проучване на възможност трасетата на софийските канали да бъдат използвани за изграждането на естакади и скоростни трамваи.
Втори приоритет в програмата е инфраструктурата на града и третият е свързан с административните въпроси.
Настоящият документ включва набор от мерки за създаване на условия за активно гражданско включване в решаването на проблемите на градската общност, за опазване на околната градска среда, за изграждане на зелена икономика и на по-зелен транспорт в столичния град. Документът е съвместно подготвен от представители на Политическа партия „Зелените” и на инициативния комитет за издигане на кандидатурата за кмет на Теодор Данаилов Дечев. При работата по документа са взели лично участие съпредседателите на Политическа партия „Зелените” и кандидатът за кмет на Столична голяма община - Теодор Данаилов Дечев. Документът е одобрен от политическото ръководство на Политическа партия „Зелените”. Той представлява интегрална част от предизборната платформа на Теодор Данаилов Дечев като кандидат за кмет на София.
1.Регламентиране и въвеждане в политическата практика на ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА, предоставяща възможност на гражданите сами да формулират предложения за решения (в това число и за общински наредби), които след набиране на необходимата поддръжка с подписка да бъдат подлагани на гласуване от референдум на ниво Столична община или от Столичния общински съвет.
2. Внасяне на предложение до Столичния общински съвет за приемане на общински правила за провеждане на местни референдума със задължителна сила и включването им в правилника за работа на СОС.
3. Въвеждане на система за пълно оповестяване на текста на всички решения и предписания на Столичния общински съвет, Кмета и общинската администрация, чрез публикуването им в общински електронен бюлетин и общински вестник.
4. Провеждане на постоянна политика на „въвличане” на обществеността в процеса на изготвяне и одобрение на местни нормативни актове и значими политически и административни решения на местно ниво.
5. Полагане на целенасочени усилия, съвместно със Столичния общински съвет за развитие на зелената икономика на територията на общината:
- Въвеждане на разделно събиране на отпадъците ПРИ ИЗТОЧНИКА на тяхното образуване, съчетано с въвеждане на диференцирана такса смет. Определяне на значително намален размер на таксата за влезлите в системата за разделно събиране.
- Изграждане на завод за оползотворяване на отпадъците, опериращ за обслужване на системата за разделна събиране и позволяващ повторна употреба и рециклиране на отпадъците в максимална степен . Технологията на завода трябва напълно да изключва изгарянето, като начин на третиране на отпадъците.
- Намаляване на местните данъци и такси за производители, дистрибутори и фирми, инсталиращи съоръжения за производство на възобновяема електрическа енергия, опериращи на територията на общината.
- Стартиране и осъществяване на проекти и дейности за постигане на енергийна ефективност и независимост на сградите в общината.
- Намаляване на местните данъци и такси за изграждащи се нови и реконструирани стари пасивни сгради (енергийно независими).
6. Развитие на релсовият транспорт, като стратегическа възможност за решаване на транспортните проблеми на София в средносрочен план. Търсене на възможности за иновационни трасета на новоизграждащия се релсов транспорт, които не изискват отчуждаване на имоти или допълнително затормозяване на автомобилния транспорт по улиците. Последното на първо място включва възможности за използуване на остатъците от разкъсаната околовръстна железница, както и възможности за по-ефективно използуване на влаковете на БДЖ за връзка с някои квартали. Също така в рамките на двегодишния мандат ще се извърши сериозно проучване на възможностите за прокарване на скоростни аксиални участъци по осите на някои от каменните речни корита в София, с използуването на естакади за скоростен релсов транспорт, без това да води до затваряне на коритата или до намаляване на площта на сечението им. Крайната цел е създаване на взаимосвързана мрежа от бавни и бързи линии с по-малко спирки и по-висока скорост на движение.
7. Създаване на общинска програма за развитие на системата от използваеми велоалеи.
8. Предприемане на реални действия за адаптиране на средата за нуждите на хора с увреждания – достъпни и проходими тротоари и улици, градски транспорт, обществени сгради. Това включва:
- Засилване на контрола при одобряване на проекти за новостроящи се частни и обществени сгради по отношение изпълнение на изискванията за достъпност.
- Засилване на обществения контрол върху изпълнението на изискванията за достъпност за обществени сгради.
- Ревизия и подобряване на общинските планове и програми за достъпност на средата до ниво пълна инвентаризация на инфраструктурата и обществените сгради и планиране в срокове на тяхното преустройство. Въвеждане на събраната информация в обществено достъпна интерактивна карта.
- Определяне и осигуряване на целеви средства за изграждане на достъпна среда.
9. Ревизия на последните, протичащи в момента промени на Общия устройствен план (ОУП) на София с оглед на пресичане на самоцелното ново застрояване в границите на основните квартали на града. Оставяне на приоритетна възможност за ново застрояване с цел предоставяне на социални услуги. Опазване на зелените площи, включително на междублоковите пространства и кварталните градинки, чрез включването им в зелената система на града.
10. Развитие на интегрирана стратегия за развитие на града и устройствено планиране в посока на съседни общини. На първоначалния етап в посока - Божурище, Сливница, Драгоман, Елин Пелин – като единна урбанизирана структура с устойчиво развитие, включваща:
- разконцентриране на живеенето и жилищното строителство на голяма територия
- енергоефективни бързи релсови транспортни връзки с централния град
- задължително енергийно ефективно строителство – пасивни къщи
- задължителни системи за пестене на вода – компостни тоалетни, локално пречистване на отпадни води, оборотни цикли, отделни системи за „бяла” и „сива” вода
- висок процент на озеленяване и обществени паркове
- предварително планиране на средата, транспортната и социалната инфраструктура.
11. Предприемане на действия за промяна на устройствения план на София, съобразено с горните принципи.
12. Нулева толерантност към изхвърлянето на боклуци на неразрешени места и създаването на незаконни сметища. Създаване на мрежа от обществени инспектори за контрол на чистотата и въвеждане на високи наказателни глоби за завърсяване. Разпределение на прилежащите обществени територии за почистване към обществените сгради и въвеждане на високи наказателни глоби за непочистването им. Същото ще важи и за достъпни за виждане частни дворове и площи.
13. Въвеждане на активен граждански контрол върху изпълнението на технологията при ремонт на пътната и тротоарна настилка. Драстично засилване на наказателните клаузи срещу фирми, неспазващи технологията за кърпене на дупки, на принципа на финансова отговорност за цялата извършена дейност при установяване даже на минимални нарушения на технологията.
14. Предприемане на активно лобиране от страна на местните власти за осигуряване на транспортна свързаност на града с територията на Европейския съюз:
- бързо и приоритетно изграждане на пряка бърза ж-п връзка между София и Виена. Изследване силните и слабите страни на различни алтернативи, като тази за енергийно ефективен бърз влак (със скорост 180 км/час) или на високоскоростни линии.
- приоритетно изграждане на площадка за интермодален ж-п товарен транспорт.
15. Решаване на конкретните екологични проблеми, поставени от местни инициативни комитети:
- проблемът със сметището в Суходол с отчитане на съществуващата ситуация и нуждите на града.
- проблемът с кариерите в Балша, при стриктно спазване на екологичното законодателство.
- проблемът със застрояването на зелени площи, междублокови пространства и градинки, чрез въвеждане на траен мораториум с изключение на площи, предвидени за тази цел в действащия Общ устройствен план (ОУП).
- намиране на обществено приемливо решение на проблема с новата ж-п спирка в квартал Гевгелийски и Западен парк, чрез проучване на всички възможни алтернативи за свързване на ж-п линията и метрото. Обществено обсъждане от ранен етап, включително на ниво определяне на алтернативите, сравнение на основата на равностойна екологична (ОВОС) и социално-икономическа оценка на тези алтернативи и пълноценен процес на общественото им обсъждане.
- спиране на необоснованото изсичане и бетониране на речните корита, чрез алтернативно превръщане на тези територии в добре управлявана част от зелената система на града.
- недопускане на ново строителство в Природен парк Витоша, включително на нови ски писти и съоръжения към тях. Предприемане на действия за подмяна и модернизиране на всички стари и амортизирани съоръжения.
Разбира се, този текст не отменя вече обявените три генерални приоритета, за които сте чели доста. Не отменя и някои дребни изненади, които ще се появят в последния момент. (Досега, повечето нещо, които обявих за приоритети септември месец, дисциплинирано се повтарят и от останалите кандидати. В ГЕРБ дори си пуснали в сайта рубрика "Идеи за София" - и тъй и тъй избирателите гласуват, дой поне да напишат и предизборната програма. Аз приветствам такъв подход, но ще си запазя някои неща "за после"). Представеният текст просто е важна и ключова част от платформата на кандидата Теодор Дечев.
Анатомия на гласуването в чужбина
Проф. Любомир Гаврилов, д-р Стефан Mанов
Целта на тази статия е да хвърли светлина върху гласуването на българите, живеещи извън България, и да предложи възможните стъпки към ново избирателно законодателство, уреждащо провеждането на избори в чужбина. Това е и повод да засегнем една по-обширна и важна тема: съхраняването на българската национална идентичност.
В повечето случаи темата за гласуването в чужбина се разисква в общественото пространство и в медиите практически единствено през призмата на "турските" гласове. Така в последните дни темата отново стана актуална след внесеното от народния представител Яни Янев искане за касиране на изборите в Турция. Фокусирайки се обаче само върху 93-те хиляди гласа подадени за ДПС на последните избори, политици, журналисти и анализатори изпускат редица други интересни елементи и тенденции.
Нека припомним резултатите в чужбина от изборите за НС на 5 юли 2009 - подадени общо 153 500 действителни гласове, в т.ч. за ДПС 93 903 гласа и други партии - 59 597 гласа.
Първият важен извод е нарасналата над два пъти избирателна активност в сравнение с предходните избори за НС през 2005 година (75254 действителни гласа). А съпоставено с проведените месец по-рано избори за европейски парламент, нарастването е над 4 пъти (отчитаме само броя на гласувалите в секциите в страните от ЕС). Избирателната активност нараства практически еднакво както в Турция, така и в останалите страни.
Същевременно, практически половината от секциите в чужбина се оказаха с контролиран вот: над 99% от избирателите в тях са гласували само за една партия, постижение достойно за БКП през най-добрите й години. Въпреки че големият победител в чужбина е ДПС, любопитно е да се посочи и разпределението на гласовете на партиите извън тези за ДПС: ГЕРБ – 33426 гласа, 56.08%; Синята коалиция - 9058 гласа, 15.2%; Атака – 6258 гласа, 10.5%; БСП . 3882 гласа, 6.51%; РЗС - 1585 гласи, 2.66%. Изразено в мандати, по приблизителни оценки гласовете в чужбина са допринесли за около 5 мандата за ДПС, близо 2 мандата за ГЕРБ и половин мандат за Синята коалиция.
Анализът на нарастналата два пъти избирателна активност в страните извън Турция трябва да се направи, като се има предвид не толкова броят на разкритите избирателни секции, колкото броят на градовете, в които е имало поне една избирателна секция. Защото именно географската дистанция се явява основна пречка при гласуването на силно разпръснатата българска диаспора в страните извън Турция.
През 2009 бяха разкрити общо 274 СИК (в т.ч. 123 в Турция), спрямо 344 СИК (в т.ч. 75 в Турция) на изборите през 2005. И с невъоръжено око се вижда силно намалелите възможности за българската диаспора извън Турция да упражни правото си на глас. Това ограничаване е всъщност още по-драматично, ако се сравни броят на градовете, в които има открита поне една секция. Извън Турция през 2005 година се е гласувало в 226 града, докато през 2009 секции са открити само в 138 града. Числата за Турция са съответно 14 и 16 (нарастване само с 2 града).
Особено впечатляващо бе ограничаването на възможностите за гласуване в САЩ, където огромната българска диаспора можа да гласува тази година само в 18 града спрямо 44 през 2005, във Великобритания - 11 към 3 и т.н..
Да припомним, че броят на българите, живеещи в чужбина, се оценява на 1-1.5 милиона, срещу 200-250 хиляди на тези в Турция.
Става дума за скандално ограничаване на конституционните права на огромна част от българското население. Наистина конституцията в своя член Чл. 26, ал.(1) постановява, че "гражданите на Република България, където и да се намират, се ползват от всички конституционни права", както и че "изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право" (Чл.10).
Как се стигна до там? Ето как ЗИНП от 2005 г. урежда гласуването в чужбина:
Чл. 41. (8) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Ръководителите на български дипломатически представителства в чужбина образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 14 дни преди изборния ден, в писмена форма (саморъчно подписано заявление, подадено лично или чрез писмо, телеграма или по друг начин, до посолството на Република България или консулската служба за съответната държава)...
Същия ЗИНП от 2009 г. вече гласи:
Чл. 41. (8) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., в сила от 12.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в чужбина образуват избирателни секции:
1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство;
2. (доп. - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 24.04.2009 г.) в населените места извън т. 1 - при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление - подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България или консулската служба за съответната държава;...
3. по тяхна преценка.
Mалката, но съществена разлика, е в изискването за броя на избирателите, заявили писмено желанието си да гласуват: 20 през 2005-та и 100 през 2009-та. За компенсация законодателят е решил, че секция се открива и "по преценка на консула" (чл.41 ал.(8) т.3 ) вероятно с презумцията, че там, където има добре представени български общности, българското дипломатическо представителство има достатъчно основания и може да реши да разкрие секция. Но ... ето как тълкува ЗИНП Централната избирателна комисия (ЦИК) в решението си от 10 май 2009:
РЕШЕНИЕ NoНС-18 София, 10.05.2009
....
5. В чужбина избирателни секции се образуват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства до 15 юни 2009 г. (19 дни преди изборния ден):
а) в населени места, където има дипломатическо или консулско представителство (чл. 41, ал. 8, т. 1 от ЗИНП);
б) при получено съгласие от приемащата държава в населени места, извън тези по буква "а", при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват (чл. 41, ал. 8, т. 2 от ЗИНП).
С други думи, възможността за откриване на секция "по преценка на консула" отпада. Ясно е, че никой консул не би си позволил да действа срещу волята на ЦИК. В чий интерес бе всичко това? В интерес на онези големи компактни български общности, за които събирането и подписването на въпросните заявления, можеше да стане за няколко дни "по чехли" вечер след работа. Така нашите 100 хиляди сънародници в Турция за 2 седмици събраха 44 174 заявления, докато 1 милион българи в останалата част на света само 13 172. Да отбележим, че при по-стриктно спазване на ЗИНП MВнР би могло да открие повече от 400 секции само в Турция...
Днес от дистанцията на времето и анализирайки резултите от изборите през юли, очевидно е, че явен интерес за ограничаване на избирателните права на българите в чужбина е имала и БСП.
Описаните манипулации останаха почти напълно незабелязани за опозицията и в НС и в ЦИК (Синята Коалиция излезе с декларация в подкрепа на българската диаспора чак на 16 юни.), въпреки многобройните сигнали, подадени от българската общност зад граница. Показателен факт е, че всяка Районна избирателна комисия (РИК) имаше назначен отговорник в ЦИК с изключение на 32-ри РИК (чужбина). В интерес на истината е да споменем, че доц. Васил Цанов, член на ЦИК, се бе ангажирал доброволно и активно с каузата на живеещите в чужбина българи.
В резултат на разразилия се скандал и силен медиен натиск на 18 юни (3 дни след крайния срок за подаване на заявления) ЦИК се обърна на 180 градуса и прие следното решение:
РЕШЕНИЕ NoНС-178 София,
18.06.2009
....
В населените места, в които няма дипломатическо или консулско представителство, има подадени по-малко от 100 заявления от български граждани, заявили желание да гласуват, има съгласие от приемащата страна и има значима българска диаспора, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства образуват секция по своя преценка (чл. 41, ал. 8, т. 3 от ЗИНП).
Както се казва, след дъжд качулка. Естественият извод е необходимостта от отпадане на изискването за 100 заявления за откриване на избирателна секция (Чл. 41. ал. (8) т.2 от ЗИНП 2009 г.).
Разбира се, това няма да е достатъчно. Българската диаспора е поставена в парадоксалната ситуация да има различни права според държавата, в която живее. В Турция властите гледат с особено добро око на откриването на изборни секции, докато държави като Гърция, Германия, Канада не ги разрешават (извън дипломатическите мисии). Това категорично ограничава конституционните права на българите, живеещи в тези страни.
Впрочем, противоречеше на Конституцията и гласуването с две бюлетини в България (по пропорционалната и мажоритарната система) и само с една в чужбина (по пропорционалната система). Шест от дванайсет конституционни съдии заеха тази позиция, но липсата на абсолютно мнозинство в Конституционния съд не позволи ЗИНП да бъде обявен за противоконституционен.
Както вече видяхме, въпреки впечатляващото ограничаване на възможностите за гласуване на диаспората ни извън Турция през миналия юли, бяхме свидетели на исторически висока избирателна активност. Имайки предвид, че два пъти повече избиратели са гласували в почти два пъти по-малко градове, в които имаше открити избирателни секции, реалните намерения за вот на българите в чужбина са нарастнали над четири пъти.
Очевидно е, че българите живеещи в чужбина се чувстват свързани и ангажирани с демократичното развитие на страната. Избирателите се мобилизираха и реагираха на опитите за ограничаване на техните конституционни права, но и на манипулирането на избирателното законодателтсво в "12 без 5" (въвеждане на мажоритарния вот, промяна на начина на разпределение на мандатите в пропорционалния вот) в търсене на служебна победа за тройната коалиция.
Сега накъде?
Принципно две са възможните алтернативи за гласуването в чужбина. Първата се състои в ограничаването на правото на гласуване в чужбина: въвеждането на правило за уседналост - само постоянно живеещите в България могат да гласуват. Втората се състои в разширяването на правото на гласуване, като се даде равна възможност на всички българи в чужбина да гласуват, независимо от държавата, в която живеят.
По наше мнение, недопустимо и пагубно за България би било ограничаването на политическите права на нашите сънародници в чужбина. Защо? На първо място, България има нужда от тези хиляди млади хора, студенти, временни работници, специалисти. Връщането на поне част от тях трябва да е стратегическа задача за всяко българско правителство и елемент от националната демографска политика. Не по малко важно е, че в голямата си част нашата диаспора живее в добре развити демокрации със силно гражданско общество. Именно гражданското общество е онзи коректив на властта, който така липсва на една млада демокрация като българската.
Да споменем също огромната икономическа роля на диаспората. За 2004-2005 г., например, по оценки на БНБ в страната са постъпили средногодишно близо по два милиарда евро, заработени от български граждани в чужбина.
И ако някои политици, анализатори и журналисти, виждат зад гласуването в чужбина да надзърта плашилото на 90-те хиляди компактни гласа на българските турци в Турция, то решаването на този "проблем" ще стане не като всячески се ограничава правото на българите в чужбина да гласуват (тогава процъфтява автобусния изборен туризъм), а точно обратното - когато се създадат условия всички българи по света да могат да гласуват.
България следва да изработи нова действена политика спрямо българската диаспора в посока на поддържане на българското самочувствие и самосъзнание включително чрез приобщаването й към българския политически живот.
В тази посока предлагаме следните промени в избирателното законодателство, подкрепяни и от анализа на изборните практики в редица европейски страни и по света:
- Сформиране на три многомандатни избирателни райони (MИР) за чужбина, от които българските избиратели живеещи извън страната излъчват 12 народни представители.
Предлагаме следното разпределение на мадатите по континенти, което отчита географското разпределение на българските общности:MИР Америка и Океания - 6 депутата; MИР Европа и Африка - 4 депутата; MИР Азия (в който влиза Турция) - 2 депутата.
- Премахване на конституционната забрана за българи с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители (чл. 65 ал. 1).
- И не на последно място - създаване на условия за дистанционно гласуване (Интернет) за всички български граждани - в чужбина и в България.
Гласуването по Интернет трябва да се уточни в отделен закон. Наистина, става дума за технически труден, но реално изпълним проект, стига правителството да подходи с необходимата решимост. В световен мащаб, примерите за електронно гласуване са многобройни, технологията е вече разработена и изпитана.
Вероятно най-напредналата страна в електронното гласуване е Естония, където по Интернет може да се гласува от години. Така се провеждат всички национални избори. Да гласуват електронно могат както живеещите в страната, така и диаспората.
Кантон Женева и кантон Нюшател в Швейцария са въвели Интернет гласуване и за местни избори и референдуми.
На последните избори през май 2009-та френската диаспора в Африка и Америка (над 340 000 избиратели) гласува по Интернет; на следващите избори елекронно ще може да се гласува навсякъде в чужбина.
30 000 филипински граждани, живеещи в Сингапур, гласуват по елекронен начин на последните парламентарни избори във Филипините, експеримент, който ще позволи разгръщане на електронния вот навсякъде в чужбин.
Във Флорида (САЩ), окръг Окалуса организира Интернет гласуване за живеещите в чужбина избиратели на последните президентски избори.
Редица са примерите на използване на технологията за електронен вот на регионални и местни избори, референдуми, допитвания и т.н. в Австралия, Великобритания, Испания, Финландия, Mексико, Аржентина.
Навсякъде, където е въведено, Интернет гласуването се оценява като начин за повишаване на избирателната активност и модернизиране на демократичния процес. Залогът е много голям: само в България изборната активност би могла да нарастне механично с 10 процента (групата на най-младите е първата която би се възползвала). От друга страна, с въвеждането на гласуване по Интернет, гласувалите в чужбина могат лесно да достигнат 400 000. Да напомним, че на последните избори за Европейски парламент 329 гласа разлика между НДСВ и СК бяха цената на един депутатски мандат. Политическите партии в България следва да направят своите изводи.
Очевидно е, че гласуването по Интернет е необходимо, но не и достатъчно условие за да се мобилизират стотиците хиляди потенциални гласа на българи, пръснати по света.
Необходимо е и българските политически сили да формулират съответните политически послания в посока на българската диаспора, да отправят политически сигнали за да предизвикат интереса и и да намерят място в политическите програми и дебат за темите, които я вълнуват. На последните парламентарни избори освен ДПС само една от значимите политически сили с шанс да влезе в парламента - Синята коалиция - беше включила в програмата си текстове за българите в чужбина.
Всъщност, това е именно нормалният ред на нещата в една демокрация - не избирателят трябва да докаже своя интерес към политическия процес, за да заслужи правото да гласува, а политическите сили с програмите си се стремят да мобилизират избирателя и да го привлекат към своя политически проект. С две думи, избирателят е обектът на ухажване, не обратното.
В този смисъл обвиненията в липса на интерес и активност у нашата диаспора и коментарите за слабата й избирателна активност, каквито се чуват от някои анализатори, политици и дори държавни служители, и с които те се опитват да оправдаят нежеланието и даже съпротивата си за откриване на избирателни секции в чужбина, са неоснователни.
Виждаме, че когато една политическа сила (ДПС) има нужда от гласове, тя намира начин да мобилизира своя задграничен електорат. Какво пречи и на останалите политически партии да черпят от резервоара на гласове в чужбина?
Създаването на избирателни райони за чужбина не е изолирана практика в Европа. Редица са страните, които предвиждат депутатски мандати за чужбина. Вероятно Франция е най-интересният пример в това отношение.
По данни на френското MВнР в чужбина живеят около 2.3 млн французи, от които близо 1.4 млн са записани в избирателни списъци. Населението в страната е 62 млн души (65 млн с отвъдморските департаменти и територии, които гласуват като в европейска Франция). Френската конституция изрично е разписала (Чл. 24), че френските граждани, живеещи в чужбина, са представени в парламента.
Френският парламент е двукамарен - Сенат (горна камара) и Национална асамблея (долна камара). Сенаторите се избират непряко, от т.нар. "големи избиратели", народните представители - пряко, по мажоритарна система. Диаспората избира Асамблея на французите от чужбина, която излъчва 12 сенатора от 343-те в Сената. Французите, живеещи извън страната, гласуват и пряко за 11 народни представители (от общо 577 в Националната асамблея) от избирателни райони в чужбина, по континенти.
Посочените числа показват, че макар и французите от чужбина да представляват една относително малка част от цялото население на Франция (около 1/30), френското общество (и политически сили!) оценява като фундаментално за френската демокрация те да имат свое директно представителство в парламента (около 1/30 от сенаторите и около 1/50 от народните представители).
Какви са изводите за България ? Да напомним, че българите в чужбина са над 1/6 от населението.
Португалия е друг подобен пример. От 230 депутата 4 се излъчват от диаспората в два MИР - двама в Европа и двама за останалия свят. Португалската диаспора се смята за една от най- многобройните в света спрямо населението живеещо в страната. Интересно е да се отбележи, че на последните парламентарни избори на 27 септември тази година именно гласовете от чужбина се оказаха ключови за създаването на правителството на малцинството на Жозе Сократиш.
Каква е практиката на Балканите? Наскоро Mакедония (население около 2 млн души и диаспора, която предстои да бъде уточнена, но вероятно право на глас имат не по-малко от 200 хиляди души) прие промяна на избирателното си законодателство, създавайки три избирателни района в чужбина, от които ще бъдат излъчени трима депутати - съответно по един в Европа, Америка и Австралия. Общият брой на депутатите в македонския парламент е 123.
Изключително интересно е сравнението на изборните практики в Сърбия и Хърватия - две близки държави, с различно отношение към избирателите в чужбина.
В Сърбия изборното законодателство, що се отнася до гласуването в чужбина, е подобно на българското - гласовете на диаспората се преливат към гласовете в страната, откриването на секции в чужбина става при наличие на определен брой подадени заявления. Да отбележим обаче, че последното става по облекчен начин - по електронната поща. В Сърбия съществува отдавна и Mинистерство на диаспората, което провежда кампании за мобилизране на сърбите живеещи в чужбина да гласуват. По негови оценки в чужбина живеят около 500 000 сърби с право на глас. На последните избори през 2008 година обаче избирателната активност е изключително ниска, под 4% - от записани 51 000, гласували 18 000 души. И това въпреки значимостта на изборите през 2008, когато страната беше пред исторически кръстопът - да избере европейския път или не. Спомняме си, че победата на европейски ориентираните партии беше много трудна.
От друга страна Хърватия с 4 млн избиратели в страната и 400 хиляди в чужбина (1/10), предвижда 5 депутатски мандата за диаспората от общо 162 - т.е. 1/30, в 1 MИР за целия свят. Избирателната активност в страната на последните избори през 2007 г. е 60%, на диаспората 23% (92 000 гласували). Видно е, че наличието на депутати, представляващи хърватите зад граница, води до засилен интерес от страна на избирателите и значително по-висока избирателна активност у живеещите в чужбина. Географските пречки на физическото гласуване в избирателни секции и отсъствието на елекронен вот вероятно обясняват, че все пак тя е по-ниска от тази в страната.
Да споменем накрая, че създаването на избирателни райони (MИР) в чужбина би решило и противоречивия казус с гласуването на нашите сънародници в Турция. Занапред, те биха имали гарантирано представяне в Народното Събрание, без това да ощетява останалите избиратели в България или чужбина.
Mакар и на пръв поглед незначителен проблем, конституционната забрана за българи с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители е силен политически символ. Оставяйки настрана факта, че по наши проучвания никоя европейска конституция не налага такова ограничение, забраната днес звучи напълно необяснимо и даже ретроградно, като се има предвид, че граждани на чужди държави (от ЕС) днес могат да са български евродепутати или кметове и общински съветници. В този смисъл поправката на чл. 65 ал.1 от конституцията на България е важна стъпка в цялостния законодателен пакет уреждащ участието на българската диаспора в политическия процес в страната.
Вместо заключение
В тази статия предложихме една гледна точка на хора, които живеят и работят в чужбина - авторите са инициатори и организатори на първата изборна секция в град Тулуза (Франция). Работейки по статията, ние бързо си дадохме сметка, че изработването на ново изборно законодателство е част от много по-обширния и фундаментален въпрос - как да съхраним българската национална идентичност независимо от демографския срив и масовата емиграция ?
Това е задача с много неизвестни, а защо не и с много отговори. В каква посока ще тръгнем зависи от всички нас. Необходимо е българската държава ясно да определи своето отношение и национална стратегия към един и половина милиона български граждани в чужбина. Не бива това да се смесва с изработването на национална стратегия към етническите българи в Банат, Бесарабия, Македония, Западните покрайнини и другаде, което не обсъждаме в настоящата статия. Това изисква национален дебат и политически консенсус, който настоящото Народно събрание дължи на избирателите си.
За авторите:
Любомир Гаврилов е професор по математика в Университет "Пол Сабатие" в Тулуза, председател на СИК-Тулуза (2009)
Стефан Mанов е доктор на химическите науки, завеждащ научен отдел във фирма Юмикор-Франция, секретар на СИК-Тулуза (2009)
The announcement comes a day after a UN-backed panel, the ECC, said it had found clear evidence of fraud.
President Hamid Karzai will accept the IEC's results, his spokesman says.
But it is not clear whether the IEC, which is widely believed to be pro-Karzai, will follow the UN panel's recommendations.
Initial results released last month gave Mr Karzai nearly 55% of votes, and his main rival Abdullah Abdullah 28%, suggesting the president had won outright.
But the ECC said that after fraudulent ballots were discounted, Mr Karzai's total was reduced to below 50%, indicating that a second round was needed.
Mr Karzai has previously refused a run-off, insisting he won the election outright.
"Our commissioners are meeting now to discuss the figures sent by the ECC and will announce a final decision today," IEC spokesman Noor Mohammad Noor said.
Градската организация на СДС реши окончателно да подкрепи кандидата на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова. След гласуване в понеделник вечерта за подписване на споразумение с партията на Бойко Борисов и ДСБ се обявиха общо 61 членове на градския съвет на партията. Други четири души бяха "против", а седем гласуваха "въздържал се".По време на Националния съвет на СДС преди седмица от столичната структура на формацията започнаха да говорят, че е възможно и самостоятелно явяване на частичните местни избори в София. Както Mediapool писа обаче това се оказаха вътрешнопартийни финтове, имащи за цел да замажат безпрецедентното неявяване на традиционната десница на избори в града.
След гласуването председателят на СДС-София Борислав Бориславов коментира, че "единната дясна кандидатура е добър завършек на тази успешна за десницата година".
"Трябва да се довърши мандат, в който десницата има очевидно мнозинство в Общинския съвет и общата воля да покаже наистина добро управление в София", добави той.
По думите му е важно да се даде сигнал и към Европа, към Европейската народна партия и към българския десен избирател, че десницата в България се консолидира.
След заседанието на Националния съвет на СДС във вторник стана още ясно, че изборите за председател и ръководство партията ще бъдат на 28 ноември.
В същото време дясната партия се обяви против идеите на ГЕРБ за увеличаване на пенсионната възраст и въвеждане на ДДС за адвокатските услуги. Вместо това бе предложено да се въведе акциз върху хазартната дейност.
Инициативният комитет, който издигна кандидатурата на Теодор Дечев за независим кандидат за кмет на София, е принуден да събира необходимите подписи в негова подкрепа от врата на врата.Това се налага, защото до този момент не са получили отговор на молбата, подадена в Столична община до и.д. кмет на София Минко Герджиков, с която искат да им бъде позволено да открият пунктове за събиране на подписка.
Емил Рогов, който е член на инициативния комитет, съобщи, че молбата е подадена на 7 октомври.
В момента писмото се намира при заместник кмета Юлия Ненкова. Това е единственото обяснения, което са получили, след като са се обадили в общината.
До момента инициативният комитет е събрал над 300 „нелегални" подписа.
Крайният срок за предаването им в Общинската избирателна комисия е 15 октомври.
Комитетът разчита на утрешния ден, за да събере минималния брой подписи - 500, който е необходим за регистрация.
Самият Дечев тълкува като комплимент мълчаливия отказ на общината за пунктовете.
По думите му явно е смятан за адекватен противник на предстоящите кметски избори.
Софийската градска прокуратура ще образува досъдебно производство за нарушения при парламентарните избори в секциите в Турция, съобщи пред Mediapool градският прокурор на София Николай Кокинов. Очаква се делото да бъде образувано във вторник.
Въпреки че все още не е уточнено как точно ще бъде формулирано досъдебното производство, обект на разследване могат да бъдат основно служителите в Министерството на външните работи, които имат задължения по организацията и провеждането на изборите в чужбина.
За нарушения и манипулации на вота в интерес на ДПС сигнализира лидерът на РЗС Яне Янев. Главният прокурор Борис Велчев от своя страна пусна жалба до Конституционния съд, където бе образувано дело по този казус.
През август МВнР изпрати до прокуратурата резултатите от вътрешната си проверка, която не откри съществени нарушения в турските секции.
В края на юли партията на Яне Янев поиска обявяване като незаконосъобразен избора на седем депутати от ДПС. Това са Хасан Хаджихасан, Искра Михайлова - Копарова, Тунджай Наимов, Бюрхан Абазов, Елин Андреев, Емил Иванов и Лютви Местан.
Според изчисленията на РЗС тези депутати са влезли в парламента чрез преразпределение на мандати от добавените гласове в турските секции. Гласуването в съседната държава бе определено от РЗС като "тотално опорочено".
Партията поиска да се направи и проверка дали хората, гласували в Турция, не са гласували повторно в България.
По данни на ЦИК във всяка от 23-те секции в Турция са гласували над 1000 души. При изборен ден с продължителност 12 часа това прави по около 40 секунди за пускане на бюлетина. Според РЗС изброените нарушения водят до съществени изменения на изборния резултат и на разпределението на мандатите от тези райони.
ПОЛИТИКА МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ И С МАЛКО ПАРИ
- Кое ви накара да се кандидатирате за кмет на София?
- Издигна ме инициативен комитет, в който влизат блогъри и участници във форума „Де зората”. Върви и списък в Интернет на тези, които ме подкрепят. Показателно беше, че броят на подкрепящите ме във Фейсбук се удвои, когато на 22 септември официално бе обявена кандидатурата ми. Т.е. хората наистина в първия момент са се питали това дали е сериозно и когато видяха нещо не виртуално, а реална пресконференция в реална зала, подкрепата подскочи.И оттогава расте неудържимо. След като толкова блогъри са застанали зад мен, се надявам да получа и хиляди гласове.
- Но без партийна подкрепа нищо не става в България?
- В никакъв случай няма да е лесно, макар че партийната подкрепа е медал с две страни. Тя дава подкрепата на едни и откровената ненавист на други. Даже един обикновен биографичен момент при мен – това, че съм бил зам.-министър в правителството на Иван Костов – за едни хора означава, че съм човек с голям административен опит, а за други хора означава участник в разграбването на България. Много се моля някой да ми обясни кое от двете е истина, или тя е някъде по средата и къде точно по средата. Очевидно е, че всичко е въпрос на лична преценка. Искам да припомня един епизод, когато през 1996 г. през юли с помощта на Лейбъристката партия аз успях да донеса подкрепата на Социнтерна за кандидат-президента Петър Стоянов. Тогава в демократичните среди за тази постъпка само дето не ме бяха обявили за Господ. Когато обаче днес припомня това, ми викат – ти ли си донесъл на Пешо аварина онази хартишка! Вижте как нещата се менят, оценките на хората – също, както и партийната подкрепа.
Седем политически формации са се регистрирали за изборите в София
от Ипотпал OzirisДокументи за регистрация са подали Българската работническа партия (комунисти), партия "Либертас България", инициативният комитет за издигане на кандидатурата на Теодор Дечев и инициативният комитет за кандидата Георги Жеков, партия "Български бизнес блок", Българската работническо-селска партия и ГЕРБ.
ОИК приема документите всеки ден до 15 октомври между 10.00 ч. и 16.00 ч.
На 15 ноември, освен за кмет на Столичната община, ще има избори и за кмет на район "Панчарево".
Блогъри издигнаха Ипотпал кандидат за кмет на столицата
от Ипотпал OzirisИнициативен комитет от блогъри и участници в интернет форуми издигна кандидатурата на Теодор Дечев за независим кандидат за Ипотпал кмет на София за предстоящите частични местни избори в столицата.
Теодор Дечев, който е заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива и председател на Съвета на браншовите организации при съюза, представи приоритетите си на пресконференция в БТА.
Дечев посочи сред основните си приоритети решаването на въпроса с "транспортния хаос в столицата". Сред дългосрочните мерки в този контекст е построяването на метрото. Необходимо е автомобилните гаражи да бъдат на входовете на метростанциите, посочи той.
В средносрочен план е важно изграждането на естакади, като в рамките на мандата на новия кмет ще може да се направи широка публична и академична дискусия и да започне тяхното проектиране.
Сред краткосрочните мерки са радикалното подобряване на системата на управление на движението в София, на инфраструктурата на града, защитата на гражданите в борбата със злоупотребите на електропазпределителните дружества - монополисти.
Дечев коментира, че "перспективата да бъде избран и кмет на София от обещава затваряне на целия политически процес в общината в една политическа партия. Затова се предлага алтернативата на кандидат, който е обществено познат, който има склонност да се отчита пред публиката по всякакъв начин и би могъл да работи с мнозинството в Общинския съвет", каза Ипотпал Теодор Дечев.
Стани Ипотпал Блогър
Последни статии
-
Уеб сайт за мебели в София
Написана от Ипотпал АпостоловНаписана на Четвъртък, 17 Февруари 2011 16:14 в Ипотпал лайф
-
Mercedes е пръв
Написана от misterjНаписана на Сряда, 28 Юли 2010 15:25 в Ипотпал автомобили
-
Основни неизправности в акумулатора
Написана от Ипотпал АпокНаписана на Четвъртък, 27 Май 2010 11:42 в Ипотпал автомобили
-
Основни неизправности в стартера – причини
Написана от Ипотпал АпокНаписана на Сряда, 14 Април 2010 20:42 в Ипотпал автомобили
-
Ипотпал състезанието е към края
Написана от Ипотпал АпостоловНаписана на Вторник, 30 Март 2010 10:28 в Ипотпал