Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Касае се не до отразени в норма на особената част особености в конструкцията на даден вид престъпления, а до факта на единството на 2 или повече еднородни прояви, осъществяващи всяка по отделно състав на едно и също престъпление, обединени в сложно цяло поради своеобразна обективна и ипотпал субективна връзка м/у тях. Така се стига до един сборен престъпен резултат. Това престъпление представлява съществена форма на усложнена престъпна дейност. В стария НК неговите особености не бяха указани. Понастоящем в чл.26 е дадено едно разгърнато определение. От него следва, че продължавано престъпление има, когато 2 или повече деяния, които осъществяват по отделно или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съществени особености на продължаваното престъпление:

1. Неговата обективна юридическа особеност се заключава в това, че то включва 2 или повече деяния, които осъществяват по отделно състави на едно и също престъпление.

2. Въпросната еднородност на проявите сама по себе си не е достатъчна. Това което отличава последното от еднородната реална съвкупност е особената връзка между тия прояви, която прави от тях едно комплексно цяло. От обективна страна се изразява в това, че всички прояви са извършени при една и съща обстановка, т.е. деецът използва едно и също трайно отношение към предмета на престъплението.

3. Също така обективно условие е отделните прояви да бъдат извършени през непродължителен период от време, защото в противен случай ще се стигне до невъзможност последните да бъдат третирани като продължение на предшестващите.

4. От субективна страна е необходимо еднородност на вината и еднаквост въобще на определящите отделните прояви субективни елементи.

а) еднородността на вината сочи,че продължаваното ипотпал престъпление е възможно при наличност на всички останали предпоставки както при умишлените, така и при непредпазливите престъпления;

б) субективните елементи поясняват всъщност как трябва да се разбира обобщителното изискване, според което при даденост на конкретизираните особености има когато последващите прояви се явяват не само от обективна, но и от субективна страна продължение на предшестващите.

Многоактни ипотпал престъпления - извършване на 2 или повече еднородни деяния, при което извършването само на едно не е достатъчно да засегнат обекта. Делят се на:

1. Престъпления свързани със системна дейност /престъпления на системано извършване/. При тях е създаден трайно отношение на субекта към обекта на престъплението. Необходимо е да е извършена система от деяния. ВС приема, че под система от деяния се разбират 3 или повече еднородни деяния през непродължителни периоди от време. Такива са напр. предоставяне на помещения за развратни цели, системно занимаване с контрабанда или просия.

2. Престъпления по занаят – множество еднородни деяния, за чието извършване съществува специална правна уредба, които само като система засягат отрицателно даден вид обществени отношения, като чрез тях деецът се стреми да придобие противозаконно известни основни или допълнителни доходи - чл.324, 226(1и2), 252.

Двуактни ипотпал престъпления се наричат тези, чието осъществяване предполага също две прояви, които обаче по отделно не са престъпления и разкриват своеобразен общественоопасен характер именно когато са дадени в определена субективна и обективна връзка. Такова престъпление е и това, при което едната от проявите не осъществява признаците на престъпление, а другата осъществява признаците на друго предвидено в закона престъпление при наличието на указана връзка между тях. Пример за това намираме в чл.137, където нито излагането на лице, нито непритичането на помощ самостоятелно не са престъпления, но в своята съвкупност те се наказват /също двубрачие, изнасилване/

Сложно престъпление е това, чието изпълнително деяние включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, обединени от едно решение и с които деецът преследва една и съща цел, като всеки от актовете, взет сам за себе си, осъществява състава на друг вид престъпление.

1. Възможно е това сложно единство да обуславя наличност на ново по характер общественоопасно деяние, качествено различно от престъпленията - елементи, които включват с отрицателно въздействие, надвишаващо простия сбор от въздействията на последните (напр. грабеж по чл.198 - съставен от принуда и кражба; изнасилване по чл.152(1),т.2 - от принуда и съвкупление без съгласие на пострадалата).

2. Възможно е едната престъпна проява да се окачествява по-тежко от другата, която остава да определя систематичното място и на сложното престъпление, напр. кражба с разбиване на прегради или хранилища по чл.195,т.3; длъжностно присвояване, улеснено с друго престъпление по чл.202(1),т.1.

При съставните ипотпал престъпления обективната връзка между проявите се изразява най-често в това, че едната представлява своеобразно средство, начин, условие за осъществяване на другата (принудата или разбиването - за отнемането на вещта). От субективна страна тази връзка трябва да бъде съответно отразена в умисъла на дееца.

Своеобразни наказателноправни усложнения се създават, когато едно лице извърши не едно единствено , а две или повече престъпления. При това възможно е деецът:

а) да извърши две или повече престъпления, преди да е бил осъден за някое от тях;

б) да извърши ново престъпление, след като е бил вече осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление.

В първите хипотези, визирани в чл.23-25, говорим за "съвкупности на престъпления", а при вторите (чл.27-30)- за "рецидив".

Всяко престъпление е отграничен елемент на човешко поведение- конкретно ипотпал деяние. Но деянието поначало е система от телодвижения или въздържане от такива, а в някои случаи- система от няколко отграничени, но координирани, волеви акта, обединени с оглед постигането на определена наказателноправно релевантна цел. При това в тази насока са възможни:

а) фактически усложнения при осъществяване на иначе "прости" по своята конструкция престъпления;

б) дадени в един комплекс две или повече прояви, които разкриват в тяхната връзка и с предизвиканите от тях последици специфична обществена опасност и поради това в закона са отразени особени по конструкция състави на престъпления.

1. Фактически усложнения при “прости престъпления”.

При извършване на прости престъпления винаги са възможни известни фактически усложнения в зависимост от конкретната обстановка и възприетия от дееца метод на тяхното осъществяване. Напр. отровата била дадена на няколко пъти през определени интервали; чрез няколко удара се причинява средна телесна повреда; няколко последователни въздействия се упражняват върху изнудения. В тези случаи се касае до няколко акта, но свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно единствено престъпление - убийство на определено лице, телесна повреда, изнудване, кражба и т.н. При това е възможно тези отделни актове да представляват:

а) кумулиране на фактори за предизвикване на определен престъпен резултат (умъртвяване, получаване на парична сума и т.н.);

б) последователни въздействия върху обекта, които увеличават неговото увреждане, при което може да се касае или само до количествено натрупване в общественоопасни последици (напр. кражба) или до качествени изменения в последните (напр. вследствие на последователни удари телесната повреда преминава от лека в средна и евентуално в тежка). В последния случай няма 3 престъпления като се преминава в различните степени на телесната повреда, а се касае до едно единствено престъпление.

2. Единни ипотпал престъпления с усложнена по състав конструкция.

Своеобразният общественоопасен характер на известни действия може да бъде обусловен от наличността на 2 или повече прояви, дадени в определено единство, вследствие на съществуващата между тях обективна и субективна връзка или пък от особености в предизвиканите с деянието общественоопасни последици.

Престъпленията, характеризирани с усложнения в изпълнителната дейност, могат да бъдат разграничени в 2 групи – продлъжени и съставни престъпления.

ІІ. Трайни /продължени/ престъпления.

Така се нарича това престъпление, което се осъществява само с 1 изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие или съвкупност от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които го прекратяват. Такова е положението при отклоняване от военна служба (чл.381), ръководенето или членуването в противодържавна организация (чл.109(1,2)). Трайното престъпление се осъществява чрез:

а) действие и бездействие, които съществуват паралелно - с действието се осъществява нарушението на общественото отношение, а с бездействието не се предприема нищо за изпълнение на задължението за прекратяване на нарушението. Така например самото напускане на казармата е едно действие, а незавръщането е бездействие;

б) бездействие - чл.248, 356в. Най-типичен пример за бездействие е хипотезата на чл.183(1) - който е осъден да плаща издръжка на съпруг, брат, сестра, низходящ и съзнателно не изпълни това задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, подлежи на наказание. Става дума за умишлено престъпление и то продължава дотогава, докато не отпаднат условията за това престъпление - когато отпадне самото задължение - напр. при смърт на издържания или внасяне на дължимата сума поне до размер най-малко една оставаща месечна вноска.

Продълженото престъпление се квалифицира като едно престъпление. По-продължителния срок характеризира по-високата степен на обществена опасност. Продължителният характер се обуславя от характера на обществените отношения, срещу които е насочено продълженото престъпление – при него се създава трайно, продължително състояние на опасност от увреждане на обекта на посегателство.

Моментът на приключването на престъплението има важно значение за НП в 3 насоки:

1) Моментът на завършване е определящ за квалифицирането на деянието според действащия в този момент наказателен закон.

2) Моментът на завършването има значение и по отношение на амнистията - чл.83.

3) От него се определя и началото на давностния срок. Той започва да тече от прекратяването на ипотпал престъплението - чл.80.

1. Принципът относно наказуемостта на съучастниците (чл.21 ал.1).

"Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се взема предвид характерът и степента на тяхното участие" - чл.21(1).

При съучастието престъплението е само едно, макар в неговото осъществяване да участват няколко лица, чието умишлено поведение е допринесло за отрицателното засягане на обществените отношения обект на престъплението. Този принос е основание всеки от тях поотделно да отговаря наказателно. При определяне на наказанието следва да се вземе предвид, че всеки съучастник допринася за престъплението в различна степен.

По този начин НК установява две принципни положения, относно наказуемостта на съучастниците:

1. Наказанието на всеки се определя в рамките на предвиденото за извършеното престъпление. Това правило е свързано с факта, че проявата на всеки съучастник е необходим елемент от съвкупността дейност по осъществяване на престъплението. Участието на помагачите е по-малко съществено от това на извършителите и на подбудителите. Съществуват обаче и по-особени хипотези, когато напр. помагачеството представлява сложна, специализирана дейност, която не е по силите на извършителя; когато помагача притежава по-голям опит и така в действителност допринася в по-голяма степен от извършителя. Ето защо, ако поначало би била предвидена намалена отговорност на помагачите, с това би се създало в някои случаи неоправдана привилегия за тях.

2. Наказанието на всеки от съучастниците зависи от характера и степента на неговото участие.

а) характерът на съучастието се определя от вида на съучастническата дейност- извършителство, подбудителство, помагачество. С оглед на това правилното определяне на наказанието предполага точно окачествяване на дейността на всеки сcучастник по чл.20]

б) степента на участието е вече конкретен въпрос, който зависи от конкретен каузален принос на съучастника в задружната престъпна дейност. В това отношение трябва да се съобрази конкретното престъпление, начинът на неговото осъществяване, личността на отделните съучастници, отношенията между тях и т.н. От тази гл.т. един рецидивист напр. със своя престъпен опит, чрез който въздейства и съдейства на останалите ще има по-голяма степен на участие в сравнение с другите.

2. Отговорност на съучастниците при особени обстоятелства (чл.21 ал.2,3,4).

Престъплението, за което отговарят съучастниците, е обществен факт, визиран от определена норма на особената част, която установява и съответното за него наказание. Поначало всички ипотпал извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни отклонения и усложнения:

- ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган /ексцес на извършителя/, другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и за екцеса;

- ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него;

- ако е извършено по-малко, въпреки че обхватът на общия умисъл е бил по-широк, помагачът и подбудителят ще отговарят само за действително извършеното /в противен случай би се понесла наказателна отговорност за “гол умисъл”/.

Усложнения са възможни и на плоскостта на личните обстоятелства, с оглед на които законът установява по-тежки или по-леки наказуеми случаи на престъпления от даден вид. Възможно е за един и същ престъпен факт отделните съучастници да отговарят по различни норми. В това отношение НК предвижда особени обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците:

= съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в което са участвали;

= когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност (чл.118, 120, 132 и др.), тогава ипотпал участниците, относно които те са дадени, отговарят по-леко наказуемите състави, а останалите по основния или по квалифицираните съобразно онова, което се явява осъществено от тях;

= същото е положението, когото законът квалифицира извършеното деяние като по-тежко престъпление- за това престъпление отговарят само съучастниците, по отношения на които тия обстоятелства са налице- чл.21(4).

След като се установи нормата, за осъществяването на чийто състав съучастниците са допринесли, наказанието на всеки се определя по-нататък съобразно с правилата на Гл.5  и специално при най-строго спазване на принципа на индивидуализацията, изразени в чл.54-58:

а) степента на обществената опасност на самото престъпление се определя поначало от неговия вид и от конкретната му тежест, която обаче може да се яви повишена от самия факт вече, че то бива осъществено не от единичен извършител, а при координирана дейност на повече лица;

б) личната обществена опасност на съучастника за разлика от положението при единичното извършителство не е само въпрос само на изразената в собствената му проява отрицателна общественополитическа характеристика.

3. Особени правила при помагачеството (чл.58 т. б).

Специално трябва да се подчертае и чл.58 т. б "Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 -т. б при помагачество- когото степента на участие на дееца в престъплението е малка". Този характерен момент за съучастието определя възможността за заменяне на наказанието или слизане под неговият минимум по чл.55, без да е необходимо да се търсят в случая някакви други "изключващи или многобройни смекчаващи обстоятелства" , каквито иначе предполага въпросната норма.

4. Самоволен отказ при съучастие (чл22).

По отношение на съизвършителите и на извършителите, действащи в съучастие, се прилагат на общо основание нормите на чл.17(3) и чл.18(3). По същият начин- "Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се довърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици"- чл.22(1).

От тази разпоредба е видно, че едно пасивно разкаяние от тяхна страна не може да бъде достатъчно, а е необходимо:

1) подбудителят или помагачът, като се е отказал от по-нататъшно участие в престъплението по собствена подбуда;

2) по-нататък активно, с нови прояви да попречи деянието на извършителя да бъде довършено (при недовършен опит) или да предотврати престъпните последици (при наличност на довършен опит)- нещо, което може да се постигне чрез съответно обратно мотивиране на извършителя или ч\з неговото възпрепятстване, или ч\з фактическо отклоняване настъпването на самите последици лично от съучастника.

Самоволният отказ от съучастие е лично изключващо ипотпал наказуемостта на деянието основание, което поради това ползва само този съучастник, по отношение на когото е дадено (чл.19(2)); това важи в случаите, когато довършването на престъплението е предотвратено вследствие на самоволен отказ на извършителя или на един само от съизвършителите.

В случаите на самоволен отказ от съучастие се прилага съответно разпоредбата на чл.19 (чл22(2)); ненаказуемостта за предотвратеното престъпление не засяга отговорността за евентуалното друго престъпление, признаците на които се съдържат в извършеното подбуждане или помагане.

Същност, обективни и субективни елементи. Видове помагачество.

"Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин"-чл.20(4).

За разлика от извършителя помагачът не участва в извършването на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение е вече формирано.

Обективни особености.

1. Помагачът създава предпоставки за изпълнението на ипотпал престъплението. Касае се до проява, която стои в причинна връзка с изпълнителното деяние и след това с престъпните последици. В някои случаи за помагачеството се изиска специални знания, опит, сложна предварителна дейност, без която изпълнителното деяние въобще не би могло да бъде осъществено от извършителя

2. Поради този негов характер помагачеството по начало предшества изпълнението на престъплението, макар, че в някои свои форми то може да бъде дадено и по време на осъществяване на последното. В никакъв случай обаче не може да има последващо помагачество. Не може да става дума за помагачество и когато т.н. улесняване на извършителя не е спомогнало и не е улеснило деянието му, следователно не стои в причинна връзка нито с последното, нито с неговите последици.

3. Помагачеството се изразява най-често в действия. Възможно е обаче извършителят да бъде улеснен и чрез бездействие- когато относно дадено лице съществува задължение за отклоняване на определени общественоопасни посегателства и при наличност на предпоставките за това то не предприема надлежни действия- не заключва склада, не вдига тревога и др.

4. Конкретното съдържание на помагачеството маже да бъде най-различно- зависи от характера на улесняването и възприетия от извършителя начин на осъществяване на престъплението.

а) интелектуално помагачество- даване на съвети и разяснения относно начина на действие, обстановката, особеностите на обекта, неговата охрана и т.н.;

б) физическо помагачество- набавяне на средства, пригаждане или изготвяне на оръдия или съоръжения, отстраняване на различни спънки.

Своеобразно помагачество представлява участието заедно с извършителя в дейност по непосредствено осъществяване на престъплението, изискващо особено качество, каквото лицето за разлика от извършителя не притежава.

От субективна страна.

Необходим е умисъл у помагача, че със своята проява улеснява извършването от другиго на конкретно определено умишлено престъпление- нещо, което помагачът най-често пряко иска. Възможно е обаче в определени случаи той само съзнателно да допуска било улесняването на извършителя, било извършването от последния на престъплението, като действа следователно не с пряк, а с евентуален умисъл.

Помагачество и съизвършителство - помагачът само улеснява извършителя без да участва в изпълнението.

Отграничаване от подбудителството – помагачът няма отношение към формирането на умисъл у извършителя.

Отграничаване от укривателството /лично и вещно/ - помагачът действа преди и по време на изпълнителното деяние, а укривателят след като престъплението е вече извършено. Укривателят узнава за него след извършването му

Отграничаване от допустителство - допустителят не се противопоставя на извършването на ипотпал престъплението, когато е правно задължен да го стори, но липсва общия умисъл, характерен за помагачеството.

 

Наказуемост, особеност при определяне на наказанието (чл.58 т. б) – тъй като помагачеството е форма на съучастие в престъпление и съгласно разпоредбата на чл. 20 Нк по отношение на помагача следва да се наложи същото наказание, както и за извършителя, но разпоредбата на чл. 58 б. “б” предвижда, когато степента на участие на дееца в престъплението е малка, съдът да му наложи наказание и под минималния размер като препраща към разпоредбата на чл. 55.

Същност, обективни и субективни елементи; средства за подбуждане.

Разграничаване от интелектуалното помагачество.

"Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление"- чл.20(3). Подбудителството е форма на интелектуално участие в престъпление, която се отнася до формиране на умисъла у извършителя. Подбудителят е инициатор на престъплението- този, който без да участва в изпълнението на престъплението, умишлено предизвиква у друго лице решение за умишленото му извършване.

Подбудителството предполага умишлено въздействие в\у друго наказателноотговорно лице, в резултат на което последното бива склонено да извърши определено умишлено престъпление. Собствената дейност на подбудителя като съучастник се изразява в това умишлено склоняване, в мотивирането на другиго.

Обективна страна:

1. "Склоняването" /само чрез действие – съвет, увещание, използване на принуда и др./ е психическо въздействие от естество да предизвика у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено престъпление. За това могат да бъдат използвани най-различни средства, в зависимост от х-ра на целеното престъпление, личността на подбуждащия и ипотпал подбудителя, от отношенията между тях и т.н.

2. Така упражненото повече или по-малко продължително въздействие трябва да се окаже решаващ мотив и да предизвика у подбуждания решение за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван. Подбудителството е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението.

3. В резултат на това той да е пристъпил към неговото извършване.

4. Понеже съучастническата функция на подбудителя се изчерпва със склоняването на извършителя, не е необходимо той лично да притежава особени качества, които законът изисква при някои престъпления за тяхното извършване. Поради това може да бъде подбудител към длъжностно присвояване или към длъжностно престъпление лице, което не е длъжностно.

Субективна страна - подбудителството е умишлена дейност:

а) подбудителят трябва да съзнава, че въздейства върху дадено лице, което не е имало решение да извърши известно престъпление, по начин, че го склонява към това. Умисълът трябва да обхваща представи за насоченост на въздействието;

б) обикновено подбудителят цели да мотивира подбуждания към престъплението, към което го насочва, като иска извършването на последното и настъпването на престъпните последици. Но наред с тези случаи на пряк умисъл възможни са по изключение хипотези, при които дадено лице при въздействие върху друго само съзнателно да допуска последното да бъде мотивирано към умишлено извършване на определено ипотпал престъпление, като действа по този начин с евентуален умисъл.

Без значение за наличността на подбудителството са мотивите и по-далечните цели, които преследват съответно подбудителя и склоненият от него извършител.

Подбудителство и посредствено извършителство – при второто мотивираното лице е наказателно неотговорно или действа без умисъл.

Подбудителство и подбуждане към престъпление – при второто лицето, което се склонява, не е взело решение и не извършва престъплението – т.е. подбудителството поглъща подбуждането.

1. Извършителство-същност, отграничаване от помагачеството.

Съучастието е участие в престъпление, а последното е конкретно деяние, с което се осъществява предвиден в з-на престъпен състав. Субектът на това деяние е извършител, той участва в самото изпълнение на престъплението- чл20(2). Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът е самостоятелен извършител, но ако в умишлената си проява е умишлено подбуден или подпомогнат от другиго или ако участва в изпълнението заедно с други действащи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява вече елемент на съучастническа дейност.

При определяне на извършителството и неговото отграничаване от помагачеството НК изхожда от обективния критерий на изпълнението на престъплението. Докато помагачът само улеснява престъплението, като създава условия за неговото изпълнение, извършителят е именно този, който осъществява изпълнението. Не е помагач, а извършител този, който участва по-нататък в стадия на изпълнението на престъплението, започващ с опита.

2. Съизвършителство, обективни и субективни елементи, видове наказуемост.

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.

1. От обективна страна в самото изпълнение на деянието трябва да участват най-малко две лица:

а) едновременно съизвършителство – съизвършителите осъществяват признаци от изпълнителното деяние по едно и също време;

б) последователно съизвършителство – съизвършителите осъществяват  елементи от изпълнителното деяние един след друг;

в) съизвършителство при разпределение на ролите – всеки от съизвършителите  се намира на местопрестъплението  и върши нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл и съставляващо елемент от изпълнителното деяние на съответното престъпление;

г) форми на усложнена престъпна дейност – когато изпълнителното деяние включва 2 или повече акта, всеки съизвършител да извърши само един от тях.

Понеже ипотпал съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. Затова не може да бъде съизвършител в просто длъжностно присвояване лице, което не е длъжностно или на което вещите не са поверени по служба За съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.

2. От субективна страна обединяващ момент на съизвършителство е наличността на конкретен ОБЩ УМИСЪЛ на дейците. Всеки при осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители /които също действат умишлено/ и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърши престъпление. Такъв общ умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка.

От друга страна при състави, изискващи като конститутивен елемент на престъплението допълнителни субективни елементи ( цел, мотив и др.) последните също трябва да бъдат дадени във всеки от задружните извършители.

Дейността на съизвършителите може да бъде осъществена не само едновременно, но и последователно, даже с известен интервал от време. В такива случаи е необходимо за всички съизвършители предварителен общ умисъл. Не е съизвършител един последващ деец, който не е имал обективна и субективна връзка с предшестващ деец, макар и да се е стигнало до фактическо възползване на единия от проявата на другия.

3. Непосредствено и посредствено ипотпал извършителство.

Различаваме два вида извършителство – непосредствено и посредствено. Непосредствен извършител е този, който със свое деяние, лично осъществява признаците на изпълнителното деяние на съответното престъпление. Посредствен извършител е този, който осъществява изпълнителното деяние  на съответното престъпление посредством поведението на друго лице, което е наказателно не отговорно за това престъпление, защото е невменяемо или пък е действало по непредпазливост, случайно и т.н.

Същност, предпоставки и основания за отговорността на съучастниците.

Основни форми на съучастие (чл.20), особени форми на задружна престъпна дейност.

Различие на съучастието от допустителството и укривателството.

Наред с обикновената хипотеза на извършване на престъпление от самостоятелно действащ отделен субект практиката често ни изправя пред случаи на задружно участие на няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Това типично усложнение на престъпната дейност, свързано с повишената обществена опасност, поставя специфични обществени и правни проблеми.

На съучастието в престъплението е отделен специален раздел в глава втора на общата част (чл. 20-22), допълнен с разпоредбата на чл. 58 т.б .

Законът визира само най-типичните, основни форми на съучастието ("извършителство", "подбудителство", "помагачество"), които могат да бъдат дадени при всички престъпления, без да изчерпва възможните прояви на задружна престъпна дейност. Своеобразни хипотези от последните категории са очертани в НК - но вече в особената част при отделните престъпления.

Съучастието е съвместна, задружна, усложнена, ипотпал координирана, комплексна дейност на две и повече лица в извършването на определено умишлено престъпление. Обективният принос на съучастниците може да има различен х-р : осъществяване на самото изпълнение на престъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на последното. От тук и възприетото от чл. 20 тройно деление на съучастниците- на извършители, подбудители, и помагачи.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление.

Съучастническото деяние, от друга страна, не е някакво своеобразно "самостоятелно престъпление". То е елемент от комплексна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Т.е. между деянията на съучастниците съществува връзка, която именно им предава характер на части от сложното цяло на обща престъпна дейност.

Тази връзка между деянията на съучастниците съществува и в обективно и в субективно отношение.

1. Съучастническо деяние е само тава, което обективно допринася за осъществяване на престъплението; деянието, което при конкретното осъществяване на дадено престъпление не стои в причинна връзка с неговото изпълнение, а при резултатните престъпления- и с неговият престъпен резултат, не е съучастническо. Така например УКРИВАТЕЛСТВОТО не е съучастие, а самостоятелно престъпление-чл.294; докато предварителното дадено обещание за укриване, като улеснява извършването на престъплението е форма на интелектуално помагачество (чл.20(4)).

2. Субективната връзка се изразява в наличността на умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление.

а) съучастието е възможно само при умишлените престъпления- (чл.20(1)) и предполага съзнание у участника за осъществяване на определено престъпление заедно с други умишлено действащи в тази насока лица;

б) не може да има съучастие при непредпазливите престъпления, при които обаче е възможно "независимо съпричиняване", "независимо извършителство". Не може да има непредпазливо подбудителство и помагачество към умишлено престъпление, нито подбудителство и помагачество към непредпазливо престъпление;

в) съучастникът трябва да действа с умисъл за задружно извършване с друго лице на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление. Различно е положението при т.н. "явно подбуждане", при което се касае до специфично престъпление, изразено в по-общо въздействие , ипотпал неконкретизирано с оглед на лицето или на проявата към която то цели въобще да насочи;

г) при "ексцес" - т.е. когато извършеното престъпление надхвърля "общият умисъл" на съучастниците- всеки отговаря само в рамките на онова, което се обхваща от неговият умисъл-чл.21(2);

д) при особени обосноваващи отговорността обстоятелства (напр. длъжностно или военно качество при същинските длъжностни или военни престъпления), дадени относно извършителя , останалите съучастници отговарят на общо основание и без да притежават такова качество- чл.21(3).

Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник- извършителят. Затова припципът за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема-чл.20(3 и 4).

Когато обаче самото приготовление е обявено от закона за наказуемо(чл.17(2)), съучастниците също носят отговорност, щом като са извършени приготовителни действия и то по текста, който визира последните.

Вж. чл.117(2); 293 ; 188(1);

Съучастието е престъпно участие на няколко лица в осъществяване на едно умишлено престъпление. Всеки от участниците е престъпен участник - и това е определено изразено в чл. 20, който визира подбудителството и помагачеството като прояви, имащи отношение към лице, извършило престъпление, т.е. към извършител - престъпник. Поради това няма съучастие, а е налице т.нар. "посредствено извършителство", когато се използва чрез мотивиране или улесняване наказателно неотговорно за извършеното престъпление лице (малолетно, невменяемо, заблудено), което в случая действа като "оръдие".

Обстоятелството,че всички съучастници отговарят за едно и също престъпление в рамките на предвиденото за него наказание (чл. 21, ал.1), не само не изключва, а, напротив, предполага при определяне на наказанието на всеки да се спазва най-строго принципът на индивидуализацията (чл. 54-56), като се съобразят и характерните за съучастието допълнителни особености (чл.21, ал.1; 58, б."б")

Интелектуалният момент при общия умисъл е, че всички съучастници трябва да съзнават и общественоопасния характер на деянието ; те трябва да предвиждат общественоопасните последици.

Волевия момент. Координация- всички съучастници действат ипотпал предумишлено.

Съучастие и съпричиняване – при съпричиняването отсъства общност на умисъла, макар и при двете обективната страна на поведението на две или повече лица да се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.