Време е за пример: социалният министър Тотю Младенов зададе публично въпроси към предшественика си Емилия Масларова – защо е договорила проекти за повече пари от бюджета, защо предварително са изхарчени пари, предназначени за цялата година, защо е имало странни и скъпи проекти? Някой интересува ли се от отговорите на Масларова? Едва ли. Тук няма нужда от полемика – или има факти, или няма. Или има нарушения, или няма. Както знаете, документите по "Красива България“ вече са в прокуратурата. Но задаването на риторични въпроси пред медиите, чийто отговор никой не очаква, е прекалено популистко дори и за българските граждани.
Премиерът Борисов пък поиска да дебатира с цялото правителство на Станишев. А онези взели, че приели. Извинявайте много, ама подобно шоу не ни е необходимо. В спора не се ражда истината. Всичко трябва да бъде извадено на масата и нека тогава и прокуратурата, и гражданите да преценят. Но размяна на въпроси, чийто отговори също са въпроси, е само ефектно, но не и ефективно. И напомня на онзи професионален виц – какво означава обективна журналистика? Ами, когато някой каже, че Земята е кръгла, ти веднага да намериш друг някой, който да твърди, че е плоска.
А като толкова много въпроси задават, защо няма нито един въпрос към ДПС? Защо няма въпроси към Емел Етем, към Джевдет Чакъров. Или те не са били изобщо министри в предишното правителство, или пък са светци. Нямам друго обяснение.
Целият този цирк започва да омръзва. Прав е премиерът Борисов, когато каза, че Станишев трябва да помълчи. Но пък не е прав, когато призова за дебати между ГЕРБ и БСП. Изборите отдавна минаха и размяната на ефектни реплики дойде в повече. Ако ще вкарват някого в затвора – да го вкарват. Ако ще правят реформи – да ги започват. Все пак вече сме средата на октомври.
