Своеобразни наказателноправни усложнения се създават, когато едно лице извърши не едно единствено , а две или повече престъпления. При това възможно е деецът:

а) да извърши две или повече престъпления, преди да е бил осъден за някое от тях;

б) да извърши ново престъпление, след като е бил вече осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление.

В първите хипотези, визирани в чл.23-25, говорим за "съвкупности на престъпления", а при вторите (чл.27-30)- за "рецидив".

Всяко престъпление е отграничен елемент на човешко поведение- конкретно ипотпал деяние. Но деянието поначало е система от телодвижения или въздържане от такива, а в някои случаи- система от няколко отграничени, но координирани, волеви акта, обединени с оглед постигането на определена наказателноправно релевантна цел. При това в тази насока са възможни:

а) фактически усложнения при осъществяване на иначе "прости" по своята конструкция престъпления;

б) дадени в един комплекс две или повече прояви, които разкриват в тяхната връзка и с предизвиканите от тях последици специфична обществена опасност и поради това в закона са отразени особени по конструкция състави на престъпления.

1. Фактически усложнения при “прости престъпления”.

При извършване на прости престъпления винаги са възможни известни фактически усложнения в зависимост от конкретната обстановка и възприетия от дееца метод на тяхното осъществяване. Напр. отровата била дадена на няколко пъти през определени интервали; чрез няколко удара се причинява средна телесна повреда; няколко последователни въздействия се упражняват върху изнудения. В тези случаи се касае до няколко акта, но свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно единствено престъпление - убийство на определено лице, телесна повреда, изнудване, кражба и т.н. При това е възможно тези отделни актове да представляват:

а) кумулиране на фактори за предизвикване на определен престъпен резултат (умъртвяване, получаване на парична сума и т.н.);

б) последователни въздействия върху обекта, които увеличават неговото увреждане, при което може да се касае или само до количествено натрупване в общественоопасни последици (напр. кражба) или до качествени изменения в последните (напр. вследствие на последователни удари телесната повреда преминава от лека в средна и евентуално в тежка). В последния случай няма 3 престъпления като се преминава в различните степени на телесната повреда, а се касае до едно единствено престъпление.

2. Единни ипотпал престъпления с усложнена по състав конструкция.

Своеобразният общественоопасен характер на известни действия може да бъде обусловен от наличността на 2 или повече прояви, дадени в определено единство, вследствие на съществуващата между тях обективна и субективна връзка или пък от особености в предизвиканите с деянието общественоопасни последици.

Престъпленията, характеризирани с усложнения в изпълнителната дейност, могат да бъдат разграничени в 2 групи – продлъжени и съставни престъпления.

ІІ. Трайни /продължени/ престъпления.

Така се нарича това престъпление, което се осъществява само с 1 изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие или съвкупност от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които го прекратяват. Такова е положението при отклоняване от военна служба (чл.381), ръководенето или членуването в противодържавна организация (чл.109(1,2)). Трайното престъпление се осъществява чрез:

а) действие и бездействие, които съществуват паралелно - с действието се осъществява нарушението на общественото отношение, а с бездействието не се предприема нищо за изпълнение на задължението за прекратяване на нарушението. Така например самото напускане на казармата е едно действие, а незавръщането е бездействие;

б) бездействие - чл.248, 356в. Най-типичен пример за бездействие е хипотезата на чл.183(1) - който е осъден да плаща издръжка на съпруг, брат, сестра, низходящ и съзнателно не изпълни това задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, подлежи на наказание. Става дума за умишлено престъпление и то продължава дотогава, докато не отпаднат условията за това престъпление - когато отпадне самото задължение - напр. при смърт на издържания или внасяне на дължимата сума поне до размер най-малко една оставаща месечна вноска.

Продълженото престъпление се квалифицира като едно престъпление. По-продължителния срок характеризира по-високата степен на обществена опасност. Продължителният характер се обуславя от характера на обществените отношения, срещу които е насочено продълженото престъпление – при него се създава трайно, продължително състояние на опасност от увреждане на обекта на посегателство.

Моментът на приключването на престъплението има важно значение за НП в 3 насоки:

1) Моментът на завършване е определящ за квалифицирането на деянието според действащия в този момент наказателен закон.

2) Моментът на завършването има значение и по отношение на амнистията - чл.83.

3) От него се определя и началото на давностния срок. Той започва да тече от прекратяването на ипотпал престъплението - чл.80.