"Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се взема предвид характерът и степента на тяхното участие" - чл.21(1).

При съучастието престъплението е само едно, макар в неговото осъществяване да участват няколко лица, чието умишлено поведение е допринесло за отрицателното засягане на обществените отношения обект на престъплението. Този принос е основание всеки от тях поотделно да отговаря наказателно. При определяне на наказанието следва да се вземе предвид, че всеки съучастник допринася за престъплението в различна степен.

По този начин НК установява две принципни положения, относно наказуемостта на съучастниците:

1. Наказанието на всеки се определя в рамките на предвиденото за извършеното престъпление. Това правило е свързано с факта, че проявата на всеки съучастник е необходим елемент от съвкупността дейност по осъществяване на престъплението. Участието на помагачите е по-малко съществено от това на извършителите и на подбудителите. Съществуват обаче и по-особени хипотези, когато напр. помагачеството представлява сложна, специализирана дейност, която не е по силите на извършителя; когато помагача притежава по-голям опит и така в действителност допринася в по-голяма степен от извършителя. Ето защо, ако поначало би била предвидена намалена отговорност на помагачите, с това би се създало в някои случаи неоправдана привилегия за тях.

2. Наказанието на всеки от съучастниците зависи от характера и степента на неговото участие.

а) характерът на съучастието се определя от вида на съучастническата дейност- извършителство, подбудителство, помагачество. С оглед на това правилното определяне на наказанието предполага точно окачествяване на дейността на всеки сcучастник по чл.20]

б) степента на участието е вече конкретен въпрос, който зависи от конкретен каузален принос на съучастника в задружната престъпна дейност. В това отношение трябва да се съобрази конкретното престъпление, начинът на неговото осъществяване, личността на отделните съучастници, отношенията между тях и т.н. От тази гл.т. един рецидивист напр. със своя престъпен опит, чрез който въздейства и съдейства на останалите ще има по-голяма степен на участие в сравнение с другите.

2. Отговорност на съучастниците при особени обстоятелства (чл.21 ал.2,3,4).

Престъплението, за което отговарят съучастниците, е обществен факт, визиран от определена норма на особената част, която установява и съответното за него наказание. Поначало всички ипотпал извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни отклонения и усложнения:

- ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган /ексцес на извършителя/, другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и за екцеса;

- ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него;

- ако е извършено по-малко, въпреки че обхватът на общия умисъл е бил по-широк, помагачът и подбудителят ще отговарят само за действително извършеното /в противен случай би се понесла наказателна отговорност за “гол умисъл”/.

Усложнения са възможни и на плоскостта на личните обстоятелства, с оглед на които законът установява по-тежки или по-леки наказуеми случаи на престъпления от даден вид. Възможно е за един и същ престъпен факт отделните съучастници да отговарят по различни норми. В това отношение НК предвижда особени обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците:

= съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в което са участвали;

= когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност (чл.118, 120, 132 и др.), тогава ипотпал участниците, относно които те са дадени, отговарят по-леко наказуемите състави, а останалите по основния или по квалифицираните съобразно онова, което се явява осъществено от тях;

= същото е положението, когото законът квалифицира извършеното деяние като по-тежко престъпление- за това престъпление отговарят само съучастниците, по отношения на които тия обстоятелства са налице- чл.21(4).

След като се установи нормата, за осъществяването на чийто състав съучастниците са допринесли, наказанието на всеки се определя по-нататък съобразно с правилата на Гл.5  и специално при най-строго спазване на принципа на индивидуализацията, изразени в чл.54-58:

а) степента на обществената опасност на самото престъпление се определя поначало от неговия вид и от конкретната му тежест, която обаче може да се яви повишена от самия факт вече, че то бива осъществено не от единичен извършител, а при координирана дейност на повече лица;

б) личната обществена опасност на съучастника за разлика от положението при единичното извършителство не е само въпрос само на изразената в собствената му проява отрицателна общественополитическа характеристика.

3. Особени правила при помагачеството (чл.58 т. б).

Специално трябва да се подчертае и чл.58 т. б "Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 -т. б при помагачество- когото степента на участие на дееца в престъплението е малка". Този характерен момент за съучастието определя възможността за заменяне на наказанието или слизане под неговият минимум по чл.55, без да е необходимо да се търсят в случая някакви други "изключващи или многобройни смекчаващи обстоятелства" , каквито иначе предполага въпросната норма.

4. Самоволен отказ при съучастие (чл22).

По отношение на съизвършителите и на извършителите, действащи в съучастие, се прилагат на общо основание нормите на чл.17(3) и чл.18(3). По същият начин- "Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се довърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици"- чл.22(1).

От тази разпоредба е видно, че едно пасивно разкаяние от тяхна страна не може да бъде достатъчно, а е необходимо:

1) подбудителят или помагачът, като се е отказал от по-нататъшно участие в престъплението по собствена подбуда;

2) по-нататък активно, с нови прояви да попречи деянието на извършителя да бъде довършено (при недовършен опит) или да предотврати престъпните последици (при наличност на довършен опит)- нещо, което може да се постигне чрез съответно обратно мотивиране на извършителя или ч\з неговото възпрепятстване, или ч\з фактическо отклоняване настъпването на самите последици лично от съучастника.

Самоволният отказ от съучастие е лично изключващо ипотпал наказуемостта на деянието основание, което поради това ползва само този съучастник, по отношение на когото е дадено (чл.19(2)); това важи в случаите, когато довършването на престъплението е предотвратено вследствие на самоволен отказ на извършителя или на един само от съизвършителите.

В случаите на самоволен отказ от съучастие се прилага съответно разпоредбата на чл.19 (чл22(2)); ненаказуемостта за предотвратеното престъпление не засяга отговорността за евентуалното друго престъпление, признаците на които се съдържат в извършеното подбуждане или помагане.