Разграничаване от интелектуалното помагачество.
"Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление"- чл.20(3). Подбудителството е форма на интелектуално участие в престъпление, която се отнася до формиране на умисъла у извършителя. Подбудителят е инициатор на престъплението- този, който без да участва в изпълнението на престъплението, умишлено предизвиква у друго лице решение за умишленото му извършване.
Подбудителството предполага умишлено въздействие в\у друго наказателноотговорно лице, в резултат на което последното бива склонено да извърши определено умишлено престъпление. Собствената дейност на подбудителя като съучастник се изразява в това умишлено склоняване, в мотивирането на другиго.
Обективна страна:
1. "Склоняването" /само чрез действие – съвет, увещание, използване на принуда и др./ е психическо въздействие от естество да предизвика у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено престъпление. За това могат да бъдат използвани най-различни средства, в зависимост от х-ра на целеното престъпление, личността на подбуждащия и ипотпал подбудителя, от отношенията между тях и т.н.
2. Така упражненото повече или по-малко продължително въздействие трябва да се окаже решаващ мотив и да предизвика у подбуждания решение за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван. Подбудителството е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението.
3. В резултат на това той да е пристъпил към неговото извършване.
4. Понеже съучастническата функция на подбудителя се изчерпва със склоняването на извършителя, не е необходимо той лично да притежава особени качества, които законът изисква при някои престъпления за тяхното извършване. Поради това може да бъде подбудител към длъжностно присвояване или към длъжностно престъпление лице, което не е длъжностно.
Субективна страна - подбудителството е умишлена дейност:
а) подбудителят трябва да съзнава, че въздейства върху дадено лице, което не е имало решение да извърши известно престъпление, по начин, че го склонява към това. Умисълът трябва да обхваща представи за насоченост на въздействието;
б) обикновено подбудителят цели да мотивира подбуждания към престъплението, към което го насочва, като иска извършването на последното и настъпването на престъпните последици. Но наред с тези случаи на пряк умисъл възможни са по изключение хипотези, при които дадено лице при въздействие върху друго само съзнателно да допуска последното да бъде мотивирано към умишлено извършване на определено ипотпал престъпление, като действа по този начин с евентуален умисъл.
Без значение за наличността на подбудителството са мотивите и по-далечните цели, които преследват съответно подбудителя и склоненият от него извършител.
Подбудителство и посредствено извършителство – при второто мотивираното лице е наказателно неотговорно или действа без умисъл.
Подбудителство и подбуждане към престъпление – при второто лицето, което се склонява, не е взело решение и не извършва престъплението – т.е. подбудителството поглъща подбуждането.
