Съучастието е участие в престъпление, а последното е конкретно деяние, с което се осъществява предвиден в з-на престъпен състав. Субектът на това деяние е извършител, той участва в самото изпълнение на престъплението- чл20(2). Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът е самостоятелен извършител, но ако в умишлената си проява е умишлено подбуден или подпомогнат от другиго или ако участва в изпълнението заедно с други действащи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява вече елемент на съучастническа дейност.
При определяне на извършителството и неговото отграничаване от помагачеството НК изхожда от обективния критерий на изпълнението на престъплението. Докато помагачът само улеснява престъплението, като създава условия за неговото изпълнение, извършителят е именно този, който осъществява изпълнението. Не е помагач, а извършител този, който участва по-нататък в стадия на изпълнението на престъплението, започващ с опита.
2. Съизвършителство, обективни и субективни елементи, видове наказуемост.
Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.
1. От обективна страна в самото изпълнение на деянието трябва да участват най-малко две лица:
а) едновременно съизвършителство – съизвършителите осъществяват признаци от изпълнителното деяние по едно и също време;
б) последователно съизвършителство – съизвършителите осъществяват елементи от изпълнителното деяние един след друг;
в) съизвършителство при разпределение на ролите – всеки от съизвършителите се намира на местопрестъплението и върши нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл и съставляващо елемент от изпълнителното деяние на съответното престъпление;
г) форми на усложнена престъпна дейност – когато изпълнителното деяние включва 2 или повече акта, всеки съизвършител да извърши само един от тях.
Понеже ипотпал съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. Затова не може да бъде съизвършител в просто длъжностно присвояване лице, което не е длъжностно или на което вещите не са поверени по служба За съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.
2. От субективна страна обединяващ момент на съизвършителство е наличността на конкретен ОБЩ УМИСЪЛ на дейците. Всеки при осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители /които също действат умишлено/ и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърши престъпление. Такъв общ умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка.
От друга страна при състави, изискващи като конститутивен елемент на престъплението допълнителни субективни елементи ( цел, мотив и др.) последните също трябва да бъдат дадени във всеки от задружните извършители.
Дейността на съизвършителите може да бъде осъществена не само едновременно, но и последователно, даже с известен интервал от време. В такива случаи е необходимо за всички съизвършители предварителен общ умисъл. Не е съизвършител един последващ деец, който не е имал обективна и субективна връзка с предшестващ деец, макар и да се е стигнало до фактическо възползване на единия от проявата на другия.
3. Непосредствено и посредствено ипотпал извършителство.
Различаваме два вида извършителство – непосредствено и посредствено. Непосредствен извършител е този, който със свое деяние, лично осъществява признаците на изпълнителното деяние на съответното престъпление. Посредствен извършител е този, който осъществява изпълнителното деяние на съответното престъпление посредством поведението на друго лице, което е наказателно не отговорно за това престъпление, защото е невменяемо или пък е действало по непредпазливост, случайно и т.н.