Основни форми на съучастие (чл.20), особени форми на задружна престъпна дейност.

Различие на съучастието от допустителството и укривателството.

Наред с обикновената хипотеза на извършване на престъпление от самостоятелно действащ отделен субект практиката често ни изправя пред случаи на задружно участие на няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Това типично усложнение на престъпната дейност, свързано с повишената обществена опасност, поставя специфични обществени и правни проблеми.

На съучастието в престъплението е отделен специален раздел в глава втора на общата част (чл. 20-22), допълнен с разпоредбата на чл. 58 т.б .

Законът визира само най-типичните, основни форми на съучастието ("извършителство", "подбудителство", "помагачество"), които могат да бъдат дадени при всички престъпления, без да изчерпва възможните прояви на задружна престъпна дейност. Своеобразни хипотези от последните категории са очертани в НК - но вече в особената част при отделните престъпления.

Съучастието е съвместна, задружна, усложнена, ипотпал координирана, комплексна дейност на две и повече лица в извършването на определено умишлено престъпление. Обективният принос на съучастниците може да има различен х-р : осъществяване на самото изпълнение на престъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на последното. От тук и възприетото от чл. 20 тройно деление на съучастниците- на извършители, подбудители, и помагачи.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление.

Съучастническото деяние, от друга страна, не е някакво своеобразно "самостоятелно престъпление". То е елемент от комплексна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Т.е. между деянията на съучастниците съществува връзка, която именно им предава характер на части от сложното цяло на обща престъпна дейност.

Тази връзка между деянията на съучастниците съществува и в обективно и в субективно отношение.

1. Съучастническо деяние е само тава, което обективно допринася за осъществяване на престъплението; деянието, което при конкретното осъществяване на дадено престъпление не стои в причинна връзка с неговото изпълнение, а при резултатните престъпления- и с неговият престъпен резултат, не е съучастническо. Така например УКРИВАТЕЛСТВОТО не е съучастие, а самостоятелно престъпление-чл.294; докато предварителното дадено обещание за укриване, като улеснява извършването на престъплението е форма на интелектуално помагачество (чл.20(4)).

2. Субективната връзка се изразява в наличността на умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление.

а) съучастието е възможно само при умишлените престъпления- (чл.20(1)) и предполага съзнание у участника за осъществяване на определено престъпление заедно с други умишлено действащи в тази насока лица;

б) не може да има съучастие при непредпазливите престъпления, при които обаче е възможно "независимо съпричиняване", "независимо извършителство". Не може да има непредпазливо подбудителство и помагачество към умишлено престъпление, нито подбудителство и помагачество към непредпазливо престъпление;

в) съучастникът трябва да действа с умисъл за задружно извършване с друго лице на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление. Различно е положението при т.н. "явно подбуждане", при което се касае до специфично престъпление, изразено в по-общо въздействие , ипотпал неконкретизирано с оглед на лицето или на проявата към която то цели въобще да насочи;

г) при "ексцес" - т.е. когато извършеното престъпление надхвърля "общият умисъл" на съучастниците- всеки отговаря само в рамките на онова, което се обхваща от неговият умисъл-чл.21(2);

д) при особени обосноваващи отговорността обстоятелства (напр. длъжностно или военно качество при същинските длъжностни или военни престъпления), дадени относно извършителя , останалите съучастници отговарят на общо основание и без да притежават такова качество- чл.21(3).

Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник- извършителят. Затова припципът за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема-чл.20(3 и 4).

Когато обаче самото приготовление е обявено от закона за наказуемо(чл.17(2)), съучастниците също носят отговорност, щом като са извършени приготовителни действия и то по текста, който визира последните.

Вж. чл.117(2); 293 ; 188(1);

Съучастието е престъпно участие на няколко лица в осъществяване на едно умишлено престъпление. Всеки от участниците е престъпен участник - и това е определено изразено в чл. 20, който визира подбудителството и помагачеството като прояви, имащи отношение към лице, извършило престъпление, т.е. към извършител - престъпник. Поради това няма съучастие, а е налице т.нар. "посредствено извършителство", когато се използва чрез мотивиране или улесняване наказателно неотговорно за извършеното престъпление лице (малолетно, невменяемо, заблудено), което в случая действа като "оръдие".

Обстоятелството,че всички съучастници отговарят за едно и също престъпление в рамките на предвиденото за него наказание (чл. 21, ал.1), не само не изключва, а, напротив, предполага при определяне на наказанието на всеки да се спазва най-строго принципът на индивидуализацията (чл. 54-56), като се съобразят и характерните за съучастието допълнителни особености (чл.21, ал.1; 58, б."б")

Интелектуалният момент при общия умисъл е, че всички съучастници трябва да съзнават и общественоопасния характер на деянието ; те трябва да предвиждат общественоопасните последици.

Волевия момент. Координация- всички съучастници действат ипотпал предумишлено.

Съучастие и съпричиняване – при съпричиняването отсъства общност на умисъла, макар и при двете обективната страна на поведението на две или повече лица да се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.