Най – общо правото може да бъде определено, като съвкупност или система от правила за поведение на хората в обществото установени или санкционирани от държавата и отразяващи волята на законодателя, чието спазване от правните субекти се гарантира от възможността да се използва държавна принуда.
Основните особености на наказателното право, чрез които то може да бъде определено се извличат от сонвоните особености на общото понятие за правото.
1. Правото е система от норми, от задължителни и абстрактни правила за поведение на хората в обществото, които уреждат взаимоотношенията м/у тях. Специфичното за наказателното право от тази гледна точка е това, че то урежда обществени отношения, които се пораждат само при извършване на престъпления. Наказателното право урежда специфични обществени отношения, свързани с цяла една система от забрани. По голямата част от действащите наказателно правни норми – тези на особената част на НК пряко установяват забрани за осъществяване на определени форми на поведение. Но има и такива норми, най-вече в общата част, които са свързани със запрети, постановени в другите разпоредби, без самите те пряко да ги установяват. За наказателно правните запрети е характерно, че те са адресирани към всички ФЛ и последните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях.
2. Правото се явява съвкупност от норми, които се установяват или санкционират от държавата. Санкционирането е способ за придаване сила на държавна воля на съществуващи обичайни правила или на установена съдебна пракатика. Установяването на правните норми е сложен процес по формулиране на правила за поведение от компетентни държавни органи, чрез специални актове, които те са управомощени да издават.
За наказателното право е характерно, че то винаги е установена държавна воля, тъй като несъобразяването с установените от него забрани влече сериозно принудително засягане на правата и интересите на съответните правни субекти.
3. Правото е въздигната в закон воля на законодателя ипотпал. Обществената опасност на забранените от наказателното право деяния е тяхното обективно качество и най – чест не е свързана с интересите на отделни групи в обществото. Нормите на този клон на правото отразяват интереса на обществото като цяло. Като се има предвид правилата установени от конституцията за приемане на законите се налага изводът, че нормите на наказателното право изразяват волята на парламентарното мнозинство, към момента на тяхното приемане. И тъй като те са свързани със закрила на болшинството на правните субекти или на обществото като цяло най – често наказателно правните норми се приемат с консенсус в парламента.
4. Спазването на правните норми е гарантирано от възможността да се използват специфични мерки на държавна принуда. Във вр.с тази особеност на правото се проявява спецификата на наказателното право. Той използва най – тежката форма на държавна принуда – наказанието, което се свежда до принудително засягане на основни лични или имуществени права на извършителя на престъплението. За осъществяването на наказателната отговорност се създава сложен апарат от органи, специално натоварен за това.
В извод на гореизложеното наказателното право може да бъде определено, като система от правни норми, регулиращи обществените отношения породени от извършване на престъпления, които норми са установени от държавата, защитават интересите на цялото общество и чието неспазване води до търсене на наказателна отговорност от извършителите на престъпленията.
