1.Акумулатора се изтощава и при разединени изводи:

- саморазреждане в следствие на утечки – почиства се и се избърсва до сухо акумулатора и  връзките между клетките. Ако саморазреждането не се прекрати акумулатора се подменя.

2. Бързо изтощаване при включване на консуматорите, а при зареждане бързо повишаване на температурата и обилно отделяне на газове:

- сулфатизирани пластини – правят се последователно няколко зареждания

3. Акумулатора не се зарежда

- разрушена активна маса на плочите – акумулатора се заменя

4. Стартера не завърта коляновия вал. При включване на стартера лампите загасват:

- късо съединение между една или няколко клетки – акумулатора се подменя.

- бързо изтощаване на акумулатора – проверява се под товар и при необходимост се зарежда.

5. Стартера не завърта коляновия вал. При включване на стартера лампите не загасват:

- окислени изводи и клеми на акумулатора – почистват се изводите и клемите от окисите, след което се намазват с технически вазелин

1.Стартерът завърта вала само на половин оборот.
а) лош контакт във веригата „стартер-акумулатор” – почистват се изводите на акумулатора, кабелните обувки и контактите на включвателя.
б) замърсен колектор – почиства се колекторът
с) износени четки – подменят се или се „припасват” четките ако е възможно (препоръчително е да се подменят с нови).
d) повреден акумулатор – проверява се състоянието на акумулатора с помощта на натоварваща вилка при необходимост се подменя

2. Роторът на стартера не се върти. При включване на стартера лампите мигат.
а) повредена изолация на проводниците или четкодържателя (пробив на маса) – проверява се състоянието на изолацията и се отстранява пробивът.
б) повреден акумулатор – проверява се състоянието на акумулатора с помощта на натоварваща вилка при необходимост се подменя.

3.  Роторът ма стартера не се върти. Лампите не мигат при включване на стартера.
а) пробив в изводите, клемите или проводниците – пробитият проводник се подменя или изолира. Почистват се изводите или клемите, като се презапояват кабелните накрайници.
б) изгоряла намотка на електромагнитния включвател (шалтер)– сменя се включвателя (шалтер)
с) счупена натягаща или възвратна пружина на включвателя – сменя се включвателя (шалтер)
d) счупени лостове от задвижването на включвателя – подменят се повредените детайли.

4.Шум и „чукане” при включване на стартера.
а) износване на зъбите на венеца на маховика или на бендикса на електродвигателя – почистват се ръбчетата и побитостите на зъбите на венеца или маховика и се подменя бендикса.
б) разцентроване на корпуса на стартера – стягат се скрепителните му болтове
с) бендиксът не изключва от зацепването – сваля се стартерът и се отстранява повредата, най-вероятно трябва да се подмени бендиксът.

5.Роторът на стартера се върти  а коляновия вал не се върти.
а) счупена пружина на задвижването на стартера или са счупени скрепителните му болтове – сменя се счупения детайл.
б) замърсени шлици по които движи бендиксът – почистват се шлиците, промиват се с газ и се намазват с тънко масло.
с) клеясала грес – почистват се шлиците, промиват се с газ и се намазват с тънко масло.
d) разхлабени болтове на корпуса на стартера – притягат се разхлабените болтове

полезни съвети на howto.dzenno.com

В тази статия ще се спрем върху някои изисквания,

свойства на моторните масла,

както и тяхното приложение:

Изисквания: Маслата употребявани в двигателите с вътрешно горене, работят при много тежки условия: високи и рязко променящи се налягания и температури, химично въздействие от кислорода във въздуха, серистата киселина от сярата в горивото, разреждането от кондензираното гориво при студен двигател и др.

Към маслата се предявяват високи изисквания: да образуват устокчив маслен слой, да притежават определен вискозитет, изменящ се в малки граници, да издържат на високи температури, да са химически стабилни и чисти, да не съдържат вода, механични примеси и др.

На тези изисквания най-пълно отговарят минералните масла получени при преработката на суровото земно масло (нефта).

Свойства: Според съществуващите стандарти и изисквания моторните масла притежават определени физико-химични свойства.

Вискозитет на маслата е най-важното им свойство. Той определя големината на междумолекулните сили на  привличане. За образуване не маслен слой между триещите се повърхнини е необходимо маслото да притежава определен вискозитет. Употребата на масла с по-голям вискозитет увеличава работата за преместване на частиците една спрямо друга, като се рискува да не се достави масло до някои от триещите се повърхнини.Употребата на масла с по-малък вискозитет от определения не дава възможност за образуване на непрекъснат маслен слой между движещите се повърхнини. И в двата случая износването на частите е ускорено и може да доведе до изваждане на целия двигател от строя.

Вискозитетът на моторните масла е динамичен и кинематичен. Динамичният вискозитет изразява вътрешното триене и представлява силата на съпротивление при преместване на два слоя течности. Единицата за динамичен вискозитет е Pa.s. Кинематичният вискозитет изразява същото вътрешно триене в масления слой, но представлява отношение на динамичния вискозитет към плътността на маслото. Еденицата за кинематичен вискозитет е . Вискозитетът на моторните масла се определя при сто градуса по целзий, защото тази температура е най близка до работната, също и това, че с увеличаването и вискозитетът се намалява незначително.

Температура на сгъстяване.Определя загубата на течностната подвижност на маслото.При тази температура маслото, налято в епруветка поставена под наклон от 45 градуса, остава неподвижно. Маслата с добри качества имат температура на сгъстяване от -25 до -35 градусапо целзий.От тази температура се определят пусковите свойства на маслото.

Пламна температура се нарича най-ниската температура на маслото при която неговите пари се запалват мигновено при приближаване на пламък.Температурата на горене е минималната температура при която се запалва самото масло. Практическо значение за двигателите има пламната температура, която при масла за бензинови двигатели е 180-200 градуса целзий а за дизелови 195-210 градуса целзий.

Корозионните качества на моторните масла се характеризират с киселинното число.То се изразява с милиграмове калиева основа необходима за неутрализиране на органичните киселини в 1g масло.

Склонността на маслата към нагарообразуване се характеризира с коксовото число. Определя се в тегловни единици при комбинираното изпаряване и изгаряне на определено количество масло до образуване на твърд остатък – кокс.

Пепелността показва присъствието на соли на органичните минерални киселини. Тя трябва да бъде минимална, защото увеличава нагарообразуването.

Термоокислителната стабилност дава възможност за оценка на склонността на маслата към образуване на лакообразни напластявания. Лакообразните вещества се получават при разлагане на маслата под 200 градуса целзий. Те се напластяват по масло проводите, като ги запушват , а напластени по каналите на буталото запичат уплътнителните пръстени (сегменти).

Присъствието на вода и механични примеси в двигателните масла е недопустимо.

Прибавки към маслата. За подобряване качествата на маслата към тях се добавят малки количества неорганични съединения. Според влиянието им върху свойствата на маслата те се делят на групи:

1. Депресивни прибавки- намаляват температурата на сгъстяване и подобряват пускането на двигателя.

2. Противокорозионни прибавки.

3. Противопенни прибавки – намаляват пенообразуването в маслото при работа на двигателя.

4. Миещи прибавки – намаляват получаването на нагар по горещите части и лакообразуването.

5. Вискозитетни прибавки – изменят вискозитета и подобряват вискозитетно-температурните свойства.

6. Противоокислителни прибавки – подобряват химичната устойчивост на маслото против окисляване.

В зависимост от експлоатационните си свойства произвежданите в България до скоро масла са разделени на четири основни групи:  велана (В), селена (С), диона (Д) и емера (Е). Маслата от различните групи се прилагат според режима на работа на двигателя, честотата на въртене и мощността. Всяка група има по четири вискозитетни класа които показват кинематичния вискозитет.

Трябва да се отбележи, че не трябва да се смесват различни групи масла тъй като те се различават по количеството и качеството на прибавките, тъй като трябва да отчетем, че една и съща прибавка се проявява по различен начин в присъствие на други или в различни експлоатационни условия.

howto.dzenno.com

Дизеловото гориво има по-добра физико-химична стабилност, вследствие на което загубите при транспортиране и съхранение са по-малки отколкото при бензина.

Най-важните физико-химични показатели по които се правят изводи за качествата на дизеловите горива, са следните: цетаново число, фрикционен състав, вискозитет, съдържание на вода, пепел, сяра, механични примеси, пламна температура и температура на потъмняване.

Цетаново число характеризира само възпламеняването на дизеловото гориво и се определя за дадено гориво с помощта на едноцилиндров стандартен двигател и еталонна смес. Еталонната смес е съставена от два компонента: цетан -лесно  възпламеняваща се течност, чието цетаново число се приема за 100, и метилнафталин – трудна възпламеняваща се течност, чието цетаново число се приема за 0.Цетановото число представлява процентното съдържание на цетан в смес с метилнафталин.

Фрикционният състав на дизеловото гориво е стандартизиран и косвено характеризира изпаряемостта.

Методът за определяне на фрикционният състав на дизеловото гориво не се различава от метода  за определяне на фрикционният състав на бензина. В процеса на дестилация се ползват температурите за кипене на 10,50,90,96 и 98% от горивото. Ограничаването на тези температури от стандарта обуславя определен състав на дизеловото гориво и неговата изпаряемост.

Едно от основните качества на дизеловото гориво е неговият вискозитет. От вискозитета на дизеловото гориво зависят качеството на разпръскването, дължината на горивния факел и качеството на дозиране на горивото в дюзата.До голяма степен вискозитетът обуславя мазилните качества на горивото.

Тук няма да се спираме какви са следствията от висок или нисък вискозитет важно е да се знае, че дизеловото гориво трябва да бъде с определен вискозитет.

Киселинността характеризира наличието органични киселини в дизеловото гориво.Не се допуска наличието на водоразтворими киселини и основи. В зависимост от наличността  на смолисти вещества горивото проявява склонност към образуване на утайки и нагар в горивната камера, клапани дюзи и други детайли на двигателя. Косвено склонността на дизеловото гориво към нагарообразуване и утаяване се характеризира с показатели за коксуемост и съдържание на пепел. Пепелта повишава нагарообразуването и попадайки в маслото, предизвиква ускорено износване на детайлите.Допуска се съдържание на пепел в горивото до 0,01%

Дизеловото гориво не трябва да съдържа механични примеси. Най-често то се замърсява при транспортиране и зареждане на автомобилите.

Пламна температура е показател за наличността в дизеловото гориво на най-леки фракции. Това е минималната температура, до която трябва да бъде нагрято дизеловото гориво в затворено пространство, така че получените пари заедно с въздуха да образува смес която, която да се запалва при докосване с огън.За летни горива пламната температура не трябва да бъде по ниска от 55-60 градуса, а за зимни -50 градуса.

Качеството на дизеловото гориво се оценя по температурата на потъмняването му. Това е температура на охлаждането, при която то губи своята прозрачност вследствие на отделяне на микрокристали от парафинени съединения или лед.