Интел (Intel) е основният производител на микропроцесори днес. Смята се, че от 10 персонални компютри в света 8 са с процесори на Интел. Компанията произвежда също чипсети за дънни платки, мрежови карти, интегрални схеми, графични процесори и други.

Интел е основана в Санта Клара, Калифорния, САЩ през 1968 г. от известните физици Гордън Мур (Gordon Earle Moore, роден 3.01.1929 в Сан Франциско, Калифорния) и Робърт Нойс (Robert Noyce, 12.12.1927 – 3.06.1990). Мур е автор на Закона на Мур, публикуван през 1965 г. и гласящ, че на всеки две години броят на транзисторите в единица площ се удвоява (законът важи в доста по-широк аспект в електрониката). Робърт Нойс е известен като„кмета на силициевата долина” и заедно с Джак Килби се смята за изобретател на интегралната схема.

Първоначално името на компанията е Integrated Electronics Corporation или накратко Intel, за което се наложило да откупят правата от верига хотели, които имали запазено право върху името Intel. Идеята зад основаването е разработването и производството на полупроводникови продукти, което и доста години след това е основна дейност на фирмата.

Както често се случва, огромният успех не идва оттам, откъдето се очаква. Първите полупроводникови чипове на Интел за статични памети със случаен достъп (SRAM), като с разрастването на бизнеса компанията развива и производствените си процеси. Тези памети доминират в дейността на компанията до началото на 80-те години, когато нарастващата конкуренция от страна на японските фирми силно свива печалбите.

Междувременно още през 1971 г. Интел вече е създала първия микропроцесор Intel 4004, който обаче не намира приложение, тъй като като масово явление персоналните компютри са още в бъдещето. Но нещата се променят. IBM изведнъж пробива с персоналните си компютри и това кара Гроув да направи завой и да фокусира компанията в производство на микропроцесори. Така в края на 80-те Интел навлиза в десетилетие на небивал растеж, а компанията се превръща в основен доставчик на ИТ индустрията, а процесорите, известни като х86 стават вездесъщи.

Този успех естествено привлича конкуренция, а идва и кризата в ИТ индустрията около 2000-а година. Това намалява пазарния дял на Интел и тогавашният изпълнителен директор Крейг Барет се опитва да диверсифицира продуктовата гама на компанията, като я насочи и извън полупроводниковите чипове. Този бизнес модел не носи успехи. По-късно през 2005-а новият шеф, който и сега все още е начело на фирмата, Пол Отелини, връща фокуса към процесорите, но въвежда разделението им по платформи – за големи компании, за домашни потребители, за мобилни устройства и т.н.). За целта той назначава 20 000 нови служители, но поради недостатъчните печалби през следващата 2006 г. уволнява над 10 000 души.

Историята на Интел всъщност е история на компютърния процесор, двете са неразделно свързани.

Първите продукти 4004 и последвалите 8008 и 8080 не донасят особени приходи на компанията. Следващият модел 8086 (и вариантът му 8088) е пуснат през 1978 г., когато се създава и отдел в IBM, наречен IBMPC и през 1981 г. компанията представя първия си персонален компютър. Тези процесори са внедрени и в първите български компютри с 16-битова архитектура Правец 16, аналози на IBM моделите.

През 1982 г. Интел пуска процесора 89286, с който две години по-късно IBM създава своя PC/AT, а в България започва производство на аналога му Правец 286. На сцената се появява и Compaq, като производител на IBM клонинги и пуска настолен компютър с 286 процесора.

Интел дава лицензи на производители като AMD и Zilog да произвеждат разработените от нея до момента процесори. Това е желанието на пазара, тъй като незрялата технология често дава дефектни серии, при което се прекъсва производството на компютри и съответно доставките за пазара.

Това се променя с разработването на процесора 386, когато Анди Гроув решава да не предоставя лицензи на други компании, а вместо това да го произвежда в три отделни фабрики, за да се избегне спирането на доставките. С този процесор Compaq съзадава собствен компютър, с който надделява над IBM и постига огромен успех. Тези два факта – решението на Гроув и успехът на Compaq, превръщат Интел в безапелационен лидер в началото на 90-те години, което се материализира в големи печалби. В България също започва производство на Правец 386.

През 1989 г. Интел представя 486 микропроцесора, а България се разделя с компютърното си производство, успявайки да произведе единични бройки от Правец 486. Следващата година Интел създава вътрешна конкуренция, като установява втори разработващ екип, който започва разработването на процесори с кодови имена P5 и P6. Целта е и пускане на нов процесор на всеки две години. P5 е пуснат на пазара през 1993 г, под марката Intel Pentium, тъй като номера като 386, 486 и т.н. не са особено забележителни от гледна точка на маркетинга. Така P6 се превръща в PentiumPro, когато излиза на пазара през 1995 г., и в подобрена версия Pentuim II през 1997 г.

Паралелно другият екип се заема с наследник на х86 архитектурата с кодово име P7. Опитът е неуспешен и разработването продължава в комбинация с Хюлет Пакард, въпреки че скоро след това Интел отново поема самостоятелно. Резултатът е представянето на процесор с 64-битова архитектура Itanium, пуснат през 2001 г. Но този чип не успява да се конкурира добре с 64-битовия модел на AMD, както и със собствената Intel64 архитектура.

Другият екип продължава с Pentium 4 и Intel Core 2 чиповете. Днес Интел доставя широка гама процесори с различни архитектури и за различни платформи – за настолни компютри, лаптопи, сървъри, работни станции, нетбуци и мобилни устройства. Компанията поддържа производство и на други продукти като дънни платки, мрежови карти, чипсети, специализирани чипове и др. По-известните фамилии и марки са Intel Core, Intel Pentium, Intel Celeron, Intel Atom.

По ирония на съдбата името Интел става масово известно сред общата публика благодарение на откриването на грешка в Pentium процесорите, която води в определени случаи до грешки в изчисленията. Първоначално Intel я определя като незначителна, но след големия шум по медиите предлага замяна на процесора. Тя отнася и глоба затова, но пазарните експерти са единодушни, че този инцидент всъщност е бил от полза на компанията.

Интел не се разминава и с афера за шпионаж. Това се случва през 1995 г. Шпионинът е аржентинецът Гилермо Гаеде, бивш служител и на Интел, и на AMD. Той записва на видеолента данните от своя компютър в Интел и я изпраща на AMD. Гаеде е арестуван и осъден на 33 месеца затвор.

Доминиращата роля на компанията е причина също и за много антитръстови проблеми. Повечето от повдигнатите срещу нея дела не се увенчават с успех, независимо дали са частни обвинения или са повдигнати от държавни и международни организации, но отнася и някои глоби. Тази година Интел попадна и под обвиненията на Европейската комисия, която й определи рекордната глоба от над 1 милиард евро заради нарушения на правилата за конкуренция.

Към момента Интел има 83900 служители, 37,6 милиарда долара приходи за 2008 г. и нетна печалба от 5,3 милиарда за същата година.